О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София,16.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 юли 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 127/09 г. по описа на ВКС, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. М. като пълномощник на Д. И. Д. против определение № 1* от 11.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е върната като нередовна подадената от него касационна жалба против решение № 791 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 776/08 г. на същия съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по частната жалбата, съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Изводът на въззивния съд, че подадената от жалбоподателя касационна жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК е в съответствие с данните по делото и закона. Съгласно чл. 284, ал.3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят следва да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Те са посочени в чл. 280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, представляващи пороци на въззивното решение, обуславящи неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Задължение на жалбоподателя е в изложение към касационната жалба да обоснове наличието на някоя от тези хипотези за допускане на касационно обжалване, като изхожда от конкретния правен спор и всички обстоятелства по делото. За да убеди касационната инстанция, че относимите към спора правни въпроси са били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на гражданските съдилища, в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят следва да посочи и да представи конкретни влезли в сила съдебни решения по сходни казуси или да се позове задължителна практика по тези въпроси.
В случая това не е сторено. С разпореждания от 30.06.2008 г.и 26.09.2008 г. касационната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени подробни и конкретни указания по привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК – да посочи кои са съществените материалноправни и/ или процесуалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение и да обоснове наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, като изрично е указана и необходимостта от представяне на доказателства, обуславящи противоречива съдебна практика. В указания срок от жалбоподателя е постъпила уточняваща молба, с която е посочил, че материалноправният въпрос, разрешен с въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС, е дали земеделските земи, които към момента на образуване на ТКЗС са били в регулация, се считат обобществени по силата на ПУ на ТКЗС и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е обосновал основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК чрез аргументи и позоваване на конкретни съдебни решения на ВКС.
Неотстраняването на нередовностите на касационната жалба е основание за връщането й, съобразно чл. 286, ал.1,т. 2 ГПК и като е процедирал по този начин, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 11.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: