3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 07.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2204/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. Ц. от [населено място] срещу определение № 76 от 25.03.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 104/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е отменено разпореждане № 121 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 440/2012 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател в качеството му на ответник по иск с правно основание чл.422 ГПК за допускане на обезпечение по реда на чл.389 във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 258/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд – [населено място], и вместо това молбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага в жалбата подробни доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. В жалбата е направено искане по чл.629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпроси, свързани с липсата на процесуална възможност за защита на ответника в производството по чл.422 ГПК чрез спиране на допуснати предварителни принудителни действия от страна на държавен изпълнител при направени възражения за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/Е.. Във връзка с искането по чл.629 ГПК частният жалбоподател е направил и искане за спиране на производството по делото на основание чл.632 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са развити съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл.396, ал.1 ГПК преклузивен срок от надлежна страна, но въпреки това е процесуално недопустима поради необжалваемост на въззивното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Всички други определения могат да бъдат обжалвани пред Върховния касационен съд с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, ако са постановени за пръв път от въззивната инстанция и отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК. Определенията, с които въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу първоинстанционно определение по молба за допускане на обезпечение, подлежат на обжалване пред ВКС единствено в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК – 7, ал.3 ГПК – когато след отмяна на обжалваното пред него определение за отказ да се допусне обезпечение въззивният съд е допуснал поисканото от ищеца обезпечение. Извън тази хипотеза определенията по обезпечение на иска се разглеждат в рамките на две съдебни инстанции и с произнасянето на въззивния съд по подадената срещу определението на първата инстанция частна жалба се изчерпва процесуалният реда за разглеждане на молбата за обезпечение. В този смисъл са и указанията на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г.
С обжалваното определение Великотърновски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане /с характер на определение по чл.396, ал.1 ГПК/ на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за допускане на обезпечение в производство по чл.422 ГПК. След като е реализирал съдебен контрол върху правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е постановил неговата отмяна и е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима с мотив, че ответникът по предявен иск не е процесуално легитимиран да сезира съда с молба по чл.389 и сл. ГПК. Предвид указанията в Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение е окончателно и не може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Определението е необжалваемо и по реда на чл.274, ал.2 ГПК, доколкото не е постановено за пръв път от въззивния съд, а носи белезите на съдебен акт, с който въззивният съд е упражнил инстанционен контрол върху правилността на обжалваното пред него първоинстанционно разпореждане. Необжалваемостта на въззивното определение обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Поради недопустимостта на жалбата не следва да се разглеждат заявените с нея искания по чл.629 ГПК и чл.632 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. А. Ц. от [населено място] срещу определение № 76 от 25.03.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 104/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, и направените в жалбата искания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по реда на чл.629 ГПК и за спиране на производството по делото на основание чл.632 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :