2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
[населено място], 27.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3861 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ц. срещу решение №58 от 06.06.2013г. по в. гр. д. №125/2013г. на Силистренски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №12 от 18.02.2013г. по гр.д. №143/2012г. на Тутракански районен съд. С решението на първоинстанционния съд / в частта, която е била предмет на въззивно обжалване/ са прогласени за относително недействителни спрямо държавата, сключените с нотариален акт №8/26.09.2008г., нотариален акт №9/26.09.2008г. и нотариален акт №122/20.04.2010г., разпоредителни сделки между В. Г. Ц., като продавач и С. В. Ц., като купувач, със следните недвижими имоти: ? ид. част от гараж / хангар, депо/ със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор №73496.501.2849.11, находящ се в [населено място], [улица], съгласно н.а. №122/20.04.2010г.; ? ид. част от гараж / хангар, депо/ със застроена площ от 23 кв.м. с идентификатор №73496.501.2849.12, находящ се в [населено място], [улица], съгласно н.а. №122/20.04.2010г.; ? ид. част от апартамент №2, във вх.”Б”, ет.1, с идентификатор №73496.501.3449.1.2 по КК на [населено място], състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 43,40 кв.м., ведно с таванско помещение №4 и прилежащото избено помещение, находящи се на [улица], съгласно н.а. №8/26.09.2008г., както и ? ид. част от апартамент №4, във вх.”Б”, ет.2, с идентификатор №73496.501.2849.9.4 по КК на [населено място], състоящ се от дневна, две спални, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, със застроена площ от 99,40 кв.м., ведно с избено помещение №8, находящи се на [улица], бл. „Възход -3”, съгласно н.а. №9/26.09.2008г., като представляващи възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и като сключени с намерение да се увреди публичния взискател, на основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК. Със същото решение е прогласена за относително недействителна спрямо държавата и сключената с нотариален акт №10/26.09.2008г., разпоредителна сделка между В. Г. Ц., като продавач и С. В. Ц., като купувач, със следния недвижим имот: ? ид. част от дворно място с площ от 1290 кв.м., съставляващо УПИ Х.-198, кв.13 по плана на [населено място] село, общ. Т., ведно с построените в него жилищна сграда и гараж, ведно с подобренията в същото, като сключена с намерение да се увреди публичния взискател, на основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. Жалбоподателят поддържа,че въззивният съд не е следвало да прибягва до предвидената в чл.272 от ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като последният не е обсъдил относими към спора доказателства и поради това е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи. Относно иска по чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК поддържа,че и двете инстанции неправилно са приели, че е налице значително несъответствие между даденото от него като продавач по сделките, посочени в исковата молба и полученото като цена по тези сделки. Твърди,че не са съобразени констатациите на вещото лице, че наличието на съсобственост по отношение на даден имот го прави трудно продаваем и намалява неговата цена. Относно иска по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК поддържа,че от решаващия съд не е установена положителна предпоставка за уважаването на иска – сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния взискател. Твърди,че това намерение не се презюмира, както незаконосъобразно е приел първоинстанционния съд, а следва да бъде доказано. Изтъква, че представените с исковата молба доказателства обосновават извода за наличие на друго имущество, което е останало след извършване на процесните сделки, а не за липса на такова, както неправилно са възприели първоинстанционния и въззивния съд, поради това се явява и неправилен изводът за намерение за увреждане.
Ответниците НАП – ТД [населено място] и С. В. Ц. не изразяват становище относно допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Силистренски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК е основателен и доказан и е прогласил за относително недействителни спрямо държавата, сключените с нотариален акт №8/26.09.2008г., нотариален акт №9/26.09.2008г. и нотариален акт №122/20.04.2010г., договори за покупка продажба на притежаваните от касатора ? ид. части от четири недвижими имота, находящи се в [населено място]. Съдът е достигнал до извода, че е налице хипотеза, при която „даденото значително надхвърля по стойност полученото“, като е съпоставял продажната цена на недвижимите имоти и пазарната такава и е установил, че действителната пазарна стойност надвишава двукратно продажната цена на имотите. Също така съдът е приел, че и предявеният иск с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК е основателен и доказан, като е приел, че сделките по нотариален акт №8/26.09.2008г., нотариален акт №9/26.09.2008г., нотариален акт №122/20.04.2010г. и нотариален акт №10/26.09.2008г., са сключени с намерение да се увреди публичния взискател. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд, който е обосновал извода си за наличие на намерение за увреждане със следните обстоятелства, при които са сключени сделките – липса на друго имущество у длъжника, получаване на продажната цена в брой, без същата да бъде употребена впоследствие за погасяване на публичните задължения на длъжника, продължаващото съжителство между длъжника – продавач и неговата бивша съпруга – купувач по процесните договори.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят е посочил, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпроса относно установяването на намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на нормата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, както и свързания с него процесуалноправен въпрос следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението на длъжника за увреждане, а също и въпроса относно прилагането на критерия „значително” при определяне дали даденото по възмездна сделка значително надхвърля по стойност полученото. Поддържа, че липсва съдебна практика досежно правомощията на съда в хипотезата на чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК, а определянето на критерия за „значително“ превишаване е въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че въпросът за установяването на намерението за увреждане на публичния взискател, е решен от въззивния съд в противоречие с решение №436 от 22.12.2011г. по гр.д.№308/2011г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС на РБ, а свързаният с него процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението на длъжника за увреждане, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне. Първият поставен от касатора материалноправен въпрос относно установяването на намерението на длъжника за увреждане на публичиня взискател, както и свързаният с него процесуалноправен въпрос следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението на длъжника за увреждане, е обуславящ изхода на спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Не е налице поддържаното в жалбата противоречие на обжалваното решение с тълкувателните мотиви на решение №436 от 22.12.2011г. по гр.д.№308/2011г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които в хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК намерението за увреждане не се предполага, а следва да бъде доказано, като доказателствената тежест се носи от ищеца. Тази практика, обективирана в и други решения на ВКС в същия смисъл, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №27 от 28.02.2013г. на ВКС по т.д.№410/2012г., Т.К., ІІ т.о./ е съобразена от Силистренски окръжен съд, който освен, че е препратил към мотивите на районния съд е изложил и свои доводи относно обстоятелствата, въз основа на които прави извод за наличие на намерение за увреждане на публичния взискател от страна на ответника В. Г. Ц., касатор в настоящото производство. Нито първата, нито въззивната инстанция са изложили в мотивите си, че намерението за увреждане са предполага, напротив, приели са, че наличието на намерение за увреждане подлежи на доказване като елемент на фактическия състав, обуславящ основателността на иска по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК и са извършили преценка на събрания доказателствен материал, за да установят дали в случая такова намерение е налице. Изводите, до които въззивната инстанция е достигнала по този въпрос, не са предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като те засягат правилността на обжалваното решение.
Въпросът за елементите от фактическия състав по чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК също е значим, с оглед определяне на релевантните факти и тяхното подвеждане под съответната правна норма. Въпросът дали даденото по една възмездна сделка значително надвишава полученото по нея обаче е свързан с преценка на фактите по делото и правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и от тук и за приложението на материалния закон въз основа на тях. Изводите на решаващия въззивен състав са в резултат именно на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, а не вследствие на неправилна интерпретация или несъобразяване на критерия „значително”, установен в разпоредбата на чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК, съответно не е налице общата предпоставка за достъп до касация.
Наред с това като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.3 на чл. 280 ал.1 ГПК. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед постигане непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. На въпроса за правомощията на съда при определяне на критерия „значително” при съпоставяне на стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК е даден отговор в решение №64/09.06.2009г. по т. д. №504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. То формира задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК в смисъл, че критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и полученото по сделката, а те трябва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните имоти през релевантния период. В същото решение съставът на ВКС е приел, че за да е налице основание за прогласяване на относителна недействителност на сделката, несъответствието в стойността на даденото и полученото следва е значително, но не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително” нито като абсолютна стойност, нито като процент, а преценката следва да бъде извършвана във всеки отделен случай. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е съобразена и от Силистренски окръжен съд. Това изключва наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 06.06.2013г. по в. гр. д. №125/2013г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.