О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 24.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4480/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 434 от 17.09.2013 г., постановено по в. т. д. № 95/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 337 от 06.08.2012 г. по т. д. № 647/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да предаде на С. И. К. договореното между страните с договор от 13.12.2006 г. количество бирена каша – 1 300 тона, за периода 15.06.2007 г. – 31.12.2007 г. /по 200 тона месечно/ при цена 25 лв. за тон.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като твърди, че то е необосновано и постановено в нарушение на закона. Навежда оплаквания, че въззивният съд е тълкувал неправилно клаузите на договора и не е съобразил обстоятелството, че уговорката в чл.2 за продажба на 200 тона бирена каша месечно е обвързана с условията на чл.3 продавачът да работи с максимален капацитет и максималното количество да се променя в зависимост от производството, пропорционално на наличностите бирена каша и действително закупените количества от купувача през летните месеци. Позовава се и на нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест при установяване на договорените в чл.3 условия, от които зависи определянето на доставяните количества бирена каша.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че : 1. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени въпроси от значение за точното прилагане на закона, а именно – води ли поетото от купувача задължение да изкупува определено само като максимален допустим размер количество стока, за което е допуснато, че може да се променя във връзка с наличието на други фиксирани в договора условия и което безспорно никога на е било престирано изцяло, до задължение за продавача да продава ежемесечно точно това максимално договорено количество от тази стока, независимо от наличието или липсата на условия за това, и чия е доказателствената тежест за наличие или отсъствие на посочените в договора условия, определящи размера на ежемесечните продажби; 2. Постановеното решение е в противоречие с решение № 167 от 26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация С. И. К. от [населено място], обл. Стара З., не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен предявеният от С. И. К. против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задължение по сключен между страните договор от 13.12.2006 г. за продажба на бирена каша, Пловдивски апелативен съд е приел, че с клаузата на чл.2 от договора ответникът – продавач се е задължил да продава на ищеца – купувач по 200 тона бирена каша месечно при цена 25 лв./тон, което задължение не е изпълнено за исковия период 15.06.2007 г. – 31.12.2007 г. Изводът за договорно неизпълнение е обоснован със заключението на съдебно – икономическата експертиза, чрез което е установено, че след 15.06.2007 г. ответникът е преустановил изцяло продажбата на бирена каша на ищеца, въпреки, че е разполагал с капацитет за доставяне на уговорените количества и че е продавал повече от договорените с ищеца количества бирена каша на трети лица. Въззивният съд не е възприел довода на ответника, че клаузата на чл.2 от договора не създава за него задължение да продаде на ищеца договорените 200 количества бирена каша месечно, а предвижда единствено задължение за ищеца да изкупи тези количества. Тълкувайки клаузата на чл.2 във вр. с тази на чл.3, съдът е направил извод, че на задължението на купувача да изкупи уговореното максимално количество бирена каша съответства насрещно задължение на продавача да продаде същото количество, освен в случай, че продавачът не работи с пълен капацитет, което съставлява основание договореното количество да бъде намалено по споразумение на страните пропорционално на производствените наличности и на действително закупената от купувача през летните месеци продукция. Поради отсъствие на доказателства за постигнато между страните споразумение за намаляване на максимално дължимото количество бирена каша за исковия период и с оглед установения от експертното заключение факт, че за същия период производственият капацитет на ответника е позволявал продажба на предвидените 200 тона месечно, Пловдивски апелативен съд е приел, че искът за реално изпълнение на задължението за продажба на максимално уговореното количество бирена каша е основателен.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият въпрос, формулиран в п.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съставлява по същността си оплакване за неправилно тълкуване от въззивния съд на клаузите на чл.2 и чл.3 от сключения между страните договор за продажба. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които се отнасят до законосъобразността и обосноваността на изводите в обжалваното решение и изобщо до правилността на решението, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационен контрол; Правилността на въззивното решение може да бъде преценявана единствено след допускане на касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество в производството по чл.290 ГПК, не и в стадия на производството по чл.288 ГПК, в което касационната инстанция селектира касационните жалби съобразно специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Предвид цитираните указания, дори въззивният съд да е тълкувал неправилно уговорките в договора, това не е основание въззивното решение да се допусне до касационен контрол.
Въпросът чия е доказателствената тежест за доказване наличието или отсъствието на посочените в договора условия, определящи размера на ежемесечните продажби, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да уважи иска за реално изпълнение, съдът не е приложил по отношение на касатора – ответник неблагоприятните последици от недоказване на условията за промяна на уговореното максимално количество бирена каша. Изводът, че не са били налице условията на чл.3 от договора за намаляване на максимално дължимото количество бирена каша за исковия период, произтича от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, въз основа на което съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че за целия период производственият капацитет на ответника – продавач е позволявал продажба на уговореното максимално количество бирена каша, което изключва условията на чл.3 от договора за предоговаряне и намаляване на обема на месечните продажби. След като не е обусловил произнасянето по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, поставеният въпрос не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
Касаторът е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване и с твърдението, че въззивното решение противоречи на задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 167/26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, І т. о., но не е посочил конкретния правен въпрос, който въззивният съд е разрешил в отклонение от задължителната практика на ВКС. С оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС не разполага с правомощия да изведе служебно значимия правен въпрос от съдържанието на посоченото съдебно решение, тъй като това би съставлявало недопустимо нарушение на закрепения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Непосочването на въпроса е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да преценява поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 95/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 17.09.2013 г., постановено по в. т. д. № 95/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :