4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 22.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2936 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-“Г” състав, постановено на 26.01.2015г. по в.гр.д.№7395/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е извършена делба на апартамент №22 с площ 82.10кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] VІІІ етаж, както и на селскостопански имот с площ от 725кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], м.”Л.” чрез изнасянето им на публична продан; на основание чл.345 ГПК са изключени от делбата допуснатите с решение № ІІ-53-145 от 14.07.2010г. 393/1180 ид.части от неурегулирано дворно място, цялото от 1180кв.м., находящо се в [населено място], Област София; отхвърлени са предявените от К. Х. К. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата 2000лв.-подобрения в апартамент №22 и иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата 77.50лв.-разноски по решение на общото събрание на етажните собственици, както и решение , постановено на 21.12.2013г. по гр.д.№38207/2008г. по описа на СРС, Второ ГО, 53 състав, с което е оставено без уважение искането на К. Х. К. за допълване на решение № ІІ-53-136/29.08.2013г. досежно предявена претенция по сметки за сумата 5000лв.-вложени в жилищния имот лични средства.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. Съставлява ли пречка за възлагане в дял на съпругата обстоятелството, че детето от брака към момента на постановяване на решението е навършило пълнолетие;
2. Абсолютна предпоставка ли е възлагането на грижите /родителските права/ за ненавършилото пълнолетие дете от брака за удовлетворяване на притезанието по чл.349, ал.1 ГПК или при липсата на противопоставяне от страна на другия съпруг, при отчитане интересите на съпруга и други обстоятелства, като например, че е единствено жилище за същия, съдът може да възложи в дял съсобственото жилище срещу уравнение в пари;
3. Липсата на фактическа възможност за упражняване на родителски права поради навършване на пълнолетие на детето, представлява ли пречка за удовлетворяване на притезанието по чл.349, ал.1 ГПК, ако са налице останалите условия по чл.349, ал.1 ГПК по отношение на съпруга, предявил искане по чл.349, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационна жалба Г. Д. С. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че делбата на апартамент №22, находящ се в [населено място],[жк]следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.349 ГПК за възлагането му на съделителката К. Х. К., тъй като упражняването на родителските права на роденото от брака дете са били предоставени не на нея, а на съделителя Г. С. Д.. Изложени са съображения, че разпоредбите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като следва да съществуват посочените в тези разпоредби предпоставки за възлагането така, както те са посочени и тълкувани в т.4-т.9 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че е без значение, че по делото другият съделител не е искал поставяне на жилището в негов дял, тъй като това не е законна предпоставка по възлагането.
Прието е, че доколкото съделителите притежават само идеална част от допуснатото до делба неурегулирано дворно място в Б. и преди извършването на делбата между страните и останалите съсобственици не е извършена делба, то тези идеални части следва да бъдат изключени от поделяемата маса.
Прието е, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, времето ,в което са били извършени претендираните от К. Х. К. подобрения в апартамента /доколкото и вещото лице Ц. не е датирало подобренията в заключението си/, то този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Прието е, че претендираната като платена на етажната собственост сума не е доказано да е била заплатена от К. Х. К., поради което и тази претенция е неоснователна.
По отношение на искането за присъждане на сумата от 5000лв., която е била преведена от майката на съделителката по влогова сметка на съделителя Г. Д. е прието, че не се дължи произнасяне, тъй като с определение от 13.06.2012г. производството в тази част е било прекратено от първоинстнационния съд, като определението е потвърдено с определение от 11.10.2012г. на СГС, ТО по ч.гр.д.№11084/2012г., което не е било обжалвано.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения досежно неоснователността на заявената от К. Х. К. претенция за възлагане в неин дял на допуснатия до делба апартамент, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на първо място по причина, че разпоредбите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване по отношение на предпоставките, при които съсобственик може да иска възлагане на неподеляем жилищен имот-в разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК по категоричен начин е установено изискването в хипотеза, при която бракът между съделителите е прекратен с развод, претендиращият възлагането бивш съпруг да получи придобитото по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност жилище само ако на него е било предоставено упражняването на родителските права върху роденето от брака дете и същото не е навършило пълнолетие. Освен това по въпроса за предпоставките, при които имотът може да бъде поставен в дял на единия от съпрузите в ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС са дадени точни и ясни указания, с които въззивният съд изцяло се е съобразил.
Съгласно указанията по приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дадени в т.4 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Както беше вече отбелязано, подобни условия в случая не са налице, доколкото не са настъпили такива промени в законодателството и обществените условия, които да налагат промяна в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.349, ал.1 ГПК.
И доколкото с изложението не се поставят други материалноправни и процесуалноправни въпроси, които биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1 не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.01.2015г. по в.гр.д.№7395/2014г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ “Г” състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: