2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
Гр.София, 13.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2650 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 112/08.05.15г., постановено по т.д.№ 308/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 273/05.11.12г. по т.д.№ 174/12г. на Русенския окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 178873,57 лв., ведно със законната лихва от 04.05.12г., представляваща стойността на доставения хардуер и апаратура по договор от 16.12.11г. и цената на доставеното допълнително оборудване, както и в частта, с която е оставено без уважение направеното възражение за прихващане с вземане за неустойка по чл.92 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено при ново разглеждане на делото съгласно чл.294 ГПК. Въззивният съд е приел, че на 16.12.11г. между страните е сключен договор за доставка на апаратура на система за управление и инженеринг на горивни уредби за гориво природен газ за котли № 7 и № 8 в [фирма]. Предметът на спора е очертан от предявената претенция за заплащане от възложителя на възнаграждение за фактурирани по 4 бр.фактури доставки на апаратура, за които изпълнителят твърди, че са приети от възложителя. По отношение на възнаграждението по фактура № 727/29.02.12г. и фактура № 710/30.03.12г. са изложени съображения, че доставките са договорени между страните, включени са в подписаното приложение № 2 към договора, приети са без възражения по вид, количество, стойност и качество с протоколи обр.19, отразени са счетоводно при страните и възложителят е ползвал данъчен кредит за тях. По отношение на възнаграждението по фактура № 723/16.05.12г. доставката е за апаратура за котел № 8, като отделните части на техниката са описани по вид в спесификация, не е подписан съставеният единен протокол № 3 от 09.05.12г., но са подписани 3 бр. приемо- предавателни протоколи за отделните части, апаратурата е монтирана и приета от възложителя на настоящия касатор – [фирма] с протокол обр.19. По отношение на възнаграждението по фактура № 724/16.05.12г. доставената апаратура е извън приложението към договора, но извършените работи са монтирани и се намират в котел № 7 на [фирма]. За доставката на тази апаратура между страните е разменена кореспонденция, като приетите части на техниката съответстват по номенклатурен номер, вид, количество, единична стойност и цена на доставените от изпълнителя. От правна страна са изложени съображения, че приемането на работата по договор за изработка не изисква определена форма, предвид и на обстоятелството, че със заключение на техническа експертиза е доказано, че съоръженията са монтирани и работят. Обсъдени са възраженията на ответника по иска – настоящ касатор за неустановяване на обема на договорените работи, недължимост на цената поради непредстяване на декларации за произход и сертификати за апаратурата на български език, както и възражението за прихващане с вземане за неустойка поради пълно неизпълнение на задълженията. За обема на договорената работа са обсъдени отново представените по делото доказателства – приложенията към договора, приемателните протоколи и фактически монтираното оборудване, като е формиран извод, че липсва договорка или нормативно задължение за едновременно доставяне на всички елементи, след като съоръжението е прието. Според състава на апелативния съд няма основания да се приеме, че непредставянето на български език на декларации за произход и спесификации има за последица основателен отказ за заплащане на възнаграждение, предвид и на обстоятелството, че не е доказано по делото именно поради това съоръженията да не са приети от възложителя на касатора [фирма]. Прието е, че не е налице забава или друг вид неизпълнение на задълженията на изпълнителя, за да се присъди уговорената по договора неустойка, както и че непредставянето на декларации и сертификати не представлява пълно неизпълнение на задълженията, за което да е предвидена неустойката в договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил множество материалноправни и процесуални въпроси, но при разглеждането им в производството по чл.288 ГПК следва да се има предвид разпоредбата на чл.295, ал.1 ГПК, според която второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Нарушенията при разглеждане на делото следва да са обуславящи за поставения от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, същият да не е бил разрешаван от ВКС при обжалване на първото въззивно решение и въззивната инстанция да е постановила второто решение в отклонение от указанията на ВКС, дадени по реда на чл.294, ал.1 ГПК.
Въведените от касатора процесуални въпроси, независимо че не е направена изцяло прецизна формулировка, са свързани с доводи за противоречие с практиката на ВКС относно преклузията на възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест, след като не е направен доклад на делото по чл.146 ГПК. С решение № 118/21.10.14г. по т.д.№ 3176/13г. на ВКС, ІІ т.о. делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, като касационното обжалване е било допуснато именно по въпроса за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен. Въведените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към настоящата касационна жалба въпроси са аналогични на произнасянето на ВКС при отмяна на първото въззивно решение и са основани на нарушения, които са били допуснати от първия състав на въззивния съд. В изпълнение на указанията по чл.294, ал.1 ГПК апелативният съд е постановил определение от 04.11.14г. в разпоредително заседание, с което е разпределена доказателствената тежест и е дадена възможност на страните да ангажират доказателства. Определението е съобщено на страните и същите са взели становище по него, като и въззивният съд е допуснал и събрал поисканите от страните нови доказателствени средства.
Позоваването на практика на ВКС относно приемането на работата по договор за изработка по отношение на присъденото възнаграждение по фактура № 724/16.05.12г. е обвързано с твърдение за невъведено възражение от ищеца. От една страна, това твърдение не съответства точно на данните по делото /предвид на изслушаното заключение на техническата експертиза/, а от друга страна, е относимо към обосноваността на въззивното решение, доколкото е от значение за преценка на приетите за установени факти по спора.
По отношение на въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуални въпроси, свързани с представени незаверени преписи от декларации и сертификати, приложени или неприложени в кориците на делото и задължението за представянето им на български език, не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е основал решението си на тези документи, а процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд /както твърди касаторът/ са подлежали на поправяне от въззивната инстанция при първото разглеждане на делото.
По процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните касаторът не е посочил кое възражение или довод, които са от значение за спора, не са коментирани от въззивния съд, за да са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Въведените оплаквания касаят не необсъждането, а приетите именно въз основа на анализа на доказателствата по делото факти по спора и правната аргументация на въззивния съд.
Материалноправните въпроси са: дали може да се приеме, че е налице пълно неизпълнение, когато уговорката е за неделимо задължение, а е изпълнена част от задълженията; относно характера на договора за инженеринг, който не съставлявал само доставка на определени изделия и съоръжения, а и други дейности по подготовка и монтаж и съответно за правото да се получи възнаграждение при частично изпълнение; за същественото условие на договора за представяне на сертификати, липсата на одобрение на работата от възложителя. Поставени са и въпроси за тълкуване на договора и преценката на частичното изпълнение с оглед на заплащане на възнаграждението, като всички тези въпроси са свързани с непредставянето на сертификатите и са обединени от тезата, че договорът има комплексен предмет, уговорено е неделимо задължение и поради това частичното изпълнение следва да се приравни на пълно неизпълнение и съответно не се дължи възнаграждение. Така заявени всички въпроси са относими към обосноваността на въззивното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорите на поставените въпроси са дадени в практиката на ВКС /поради това и съставът намира, че не следва да коментира основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, като решаването им по конкретния спор е основано на преценката на събраните по делото доказателства и на тълкуване на договора. Евентуалната необоснованост на въззивния акт не представлява основание за допускане на касационно обжалване предвид на функциите на ВКС по чл.280, ал.1 ГПК за преценка на правилното приложение на закона, а не на фактите по спора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за касационното производство в размер на 5100 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.08.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112/08.05.15г., постановено по т.д.№ 308/14г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 5100 лв. /Пет хиляди и сто лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.