4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 27.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1118 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на М. Л. Ч., в качеството на [фирма] срещу решение №2272 от 01.12.2016г. по в.т.д. №5364/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е отменено решение №3850 от 03.06.2015г. по гр.д. №12801/2013г. на Софийски градски съд, I г.о., 4 състав, в частта, в която по иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.266, ал. 1 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на М. Л. Ч., в качеството на [фирма] възнаграждение за строително-монтажни работи, извършени по договор от 16.10.2007г., до размер на сумата от 7200лв. с ДДС, представляваща стойността на разходи за общи работници по протокол № 10, претендирани за периода от 01.11.2008г. до 15.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.09.2013г. до окончателното ? изплащане, както и в частта относно разноските и вместо това е отхвърлил предявения от М. Л. Ч., в качеството на [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД до размера на сумата от 7200 лв. с ДДС, представляваща стойността на разходите за общи работници по т.12 от протокол №10, претендирани за периода от 1.11.2008г. до 15.12.2008г. Със същото решение Софийски апелативен съд е осъдил М. Л. Ч., в качеството на [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.78 от ГПК, разноските, направени по водене на делото във въззивната инстанция, в размер на 144 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение от 5000 лв
Касаторът поддържа,че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. Доводите за нищожност обосновава с това,че в текста на обжалваното решение фигурират две различни дати на постановяване – 01.12.2016г. и 30.11.2016г. Също поддържа, че неправилно и в размер с чл.36 ал.2 и ал.4 от Закона за адвокатурата и чл.14 ал.2 от Етичния кодекс на адвоката, както и в противоречие с добрите нрави и общоприетите морални норми, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение, надхвърлящо 70% от материалния интерес
Касаторът поддържа, че с оглед нищожността на обжалваното решение, същото следва да бъде допуснато до касация и без да са налице допълнителните основания по чл.280 ал.1 от ГПК. Евентуално, ако съдът намери решението за валидно, поддържа,че съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: 1.Следва ли въззивният съд и без възражение за прекомерност да се произнесе по намаляване на адвокатско възнаграждение в случай на очевидно несъразмерен и несправедлив хонорар и да следи за нищожност на договор за правна помощ, с който е уговорено подобно възнаграждение на основание чл.26 ал.1 пр.3 във вр. с чл.36 ал.2 и ал.4 от Закона за адвокатурата? Твърди, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е нищожен или недопустим, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба.
По доводите на касатора за нищожност на обжалваното въззивно решение:
Съгласно задължителните разяснения в ТР №1/10.02.2012г. по тълк.д. №1/2011г. на ВКС, ОСГТК, нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Когато решението се постановява в състав, то се приема на тайно съвещание с мнозинството на гласовете – чл.21 ал.5 от ГПК. След като решението е взето, докладчикът по делото изготвя писмения текст, който се подписва от всички съдии, като съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение – чл.21 ал.6 от ГПК. Съдиите, подписали решението, удостоверяват не своите волеизявления, а волята на съда такава, каквато тя е формирана при тайното съвещание. Фактическият състав на обявяването на решението включва подреждането на решението в регистъра на съдебните решения и отразяване в срочната книга на мястото му в регистъра, а при действието на ГПК /отм./ с отразяването на диспозитива на решението в срочната книга. Обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда – то има за последица неоттегляемост на решението. Преди обявяването му, подписаното от съдията съдебно решение е валидно, а обявяването по чл.235 ал.5 изр.1 от ГПК след предаване на решението в канцеларията на съда се извършва независимо от това дали към момента на обявяване на съдебния акт постановилият решението съдия е член на съответния съд.
Според даденото по-горе разрешение обжалваното въззивно решение не е нищожно. Обжалваното решение има дата на постановяване от съдебния състав -30.11.2016г., както и дата на обявяване в решението в регистъра на съдебните решения – 01.12.2016г., които са две отделни действия и съгласно задължителните разяснения в ТР №1/10.02.2012г. по тълк.д. №1/2011г. на ВКС, ОСГТК, имат различни правни последици. Поради това няма пречка постановяването и обявяването на съдебния акт да се осъществят на два различни дати, както е в случая.
Вторият поставен в касационната жалба въпрос е обуславящ решението само в частта за разноските. Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване на съдебните актове, касаещи отговорността на страните за разноски, когато не се обжалва или не се допусне до касационно обжалване самото решение или определението по съществото на спора, тъй като той не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от отменения Граждански процесуален кодекс. В посочената им част тези съдебни актове имат характера на определение, като съгласно чл. 248 от ГПК подлежат на изменение или допълване, по искане на страната, от съда, който ги е постановил.
С оглед на изложеното, решението на въззивния съд не подлежи на самостоятелно обжалване в частта за присъдените разноски. Следва да се има предвид, че едновременно с подаването на касационна жалба вх.№535/13.01.2017г. касаторът е подал в срок и молба по чл.248 от ГПК, по която Софийски апелативен съд се е произнесъл, като е отказал да измени решението си в частта за разноските. Касаторът не е обжалвал в срок определението на САС по чл.248 от ГПК. С това редът за защита срещу решението на въззивния съд в частта за разноските е изчерпан.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2272 от 01.12.2016г. по в.т.д. №5364/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.