ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 404
София, 06.04 .2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4336 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
С решение от 14.06.2016 година по гр.д. № 15679/2014 г. на Софийски градски съд, II-Б състав е потвърдено решение № I-34-62 от 22.05.2014 г. по гр.д. № 47127/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от С. Й. С. против Т. Г. М. (починал в хода на процеса и заместен от правоприемника си по закон – дъщеря Н. Т. Г.) за обявяване за окончателен на предварителен договор от 01.02.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ апартамент № 28 с площ от 48,46 кв.м, находящ се в [населено място], комплекс „Т.“ II част, [жилищен адрес]. В решението е прието за установено, че на 01.02.2011 г. страните по делото са сключили предварителен договор, с който ответникът, собственик на процесния имот на основание договор за продажба от 01.03.1991 г., сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, се е задължил да прехвърли имота на ищцата С. Й. С. срещу сумата от 38 000 лв., от които 35 000 лв. заплатени като капаро при подписване на договора. Прието е, че при сключване на договора прехвърлителят Т. М. не е могъл да разбира и да ръководи действията си, тъй като е страдал от начален дементен синдром, водещ до упадък на познавателните функции, разстройство на вниманието и паметта и нарушение на годността за възпроизводство на информацията, имаща значение при вземане на решение. С оглед извода за недействителност на предварителния договор при условията на чл. 31, ал.1 ЗЗД, искът с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от С. Й. С.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси към кой момент следва да се прецени невъзможността на страната по договора да разбира или ръководи действията си и включва ли преценката за приложимостта на чл. 31 ЗЗД медицински и юридически критерии, са разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Приложени са определение № 331 от 04.04.2016 г. по гр.д. № 696/2016 г. на ІV г.о. ВКС и определение № 570 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 2350/2016 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК; решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 392/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 52 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 356/2014 г. на Тутраканския районен съд; решение № 18212 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 8989/2014 г. на Софийски градски съд; решение № 1105/28.05.2015 г. по гр.д. № 746/2015 г. на Софийски апелативен съд. Поддържа се, че в противоречие със задължителната съдебна практика (решение № 72 от 08.04.2016 г. по гр.д. № 5357/2015 г., IV г.о. ВКС) е разрешен и въпросът следва ли съдът да определи правилно предмета на спора, като обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, както и всички правнорелевантни факти, а с доклада по делото да ориентира страните относно упражняването на процесуалните им права. Изложени са доводи, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите допустимо ли е възражението по чл. 31, ал. 1 ЗЗД да се направи от процесуалния представител на лице, по отношение на което са налице предпоставките по чл. 31 ЗЗД и коя е правновалидната воля – тази на процесуалния представител или на лицето, страдащо от съответното заболяване.
Ответницата по касационната жалба Н.Т. Г. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът към кой момент следва да се преценява възможността на страната по договора да разбира или ръководи действията е разрешен в съответствие с трайно установената практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, в т.ч. с приложените от касатора съдебни актове. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице, когато страната по договора, макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си; когато състоянието на лицето към момента на извършване на сделката е било такова, че да не позволява на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно; да може свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си, въззивният съд е извършил преценка за състоянието на прехвърлителя по предварителния договор към момента на сключването му на 01.02.2011 г. Съдът е формирал извода си за недействителност на предварителния договор именно въз основа на доказателствата, че тежкото нарушение на паметта на прехвърлителя датира от момент, предхождащ сключването на договора (четири-пет години преди м. март 2014 г., когато вещото лице психиатър е извършило личен преглед); че макар и към момента на прегледа прехвърлителят да не е лишен напълно от базисните психически годности, то в периода след 2009 г. (около пет години преди 2014г.) е страдал от напредващо отслабване на паметта, ригидност на мисленето, невъзможност за вземане на решения извън заложените стереотипи, нарушена годност да преценява постъпките си и да ръководи действията си, болестно повишена внушаемост и лесна податливост към манипулации, а положеният от него подпис върху предварителния договор, съгласно приетата съдебно-почеркова експертиза, е на лице с налични здравословни или психически проблеми. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 31 ЗЗД съдът е изследвал какво е било здравословното състояние на лицето към момента на сключване на сделката, както и дали това му състояние е разрешавало да разбира свойството и последиците от действията си, т.е. съобразени са всички критерии за наличието на основанието за унищожаемост на сделката.
В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите относно задълженията на съда да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички доводи на страните и доказателства, установяващи правнорелевантните факти по делото. Съдът се е произнесъл изцяло в рамките на спорния предмет – по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и възражение за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, обсъждайки всички доказателства, относими към заявените от ищеца твърдения и въведените възражения от ответника.
Въпросът задължен ли е съдът с доклада по делото да ориентира страните относно упражняването на процесуалните им права не е обуславящ изхода на делото. Във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила при извършване на доклада по чл. 146 ГПК, поради което и в съответствие с чл. 269 ГПК въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за пропуски и неточности по доклада, нито по необходимостта за допускане във връзка с това на нови доказателства във въззивната инстанция.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повдигнатите от жалбоподателката въпроси допустимо ли е възражението по чл. 31, ал. 1 ЗЗД да се направи от процесуалния представител на лицето, по отношение на което са налице предпоставките по чл. 31 ЗЗД и коя е правновалидната воля – тази на процесуалния представител или на лицето, страдащо от съответното заболяване. Несъмнено е, че общото пълномощие на адвоката дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия в интерес на представлявания, както и че съгласно чл. 36 ЗЗД, последиците от правните действия, които представителят извършва възникват направо за представлявания. Няма данни, а не се и твърди, че към момента на упълномощаването на процесуалния представител, ответникът е бил поставен под запрещение, поради което всички извършени от пълномощника процесуални действия, в т.ч. заявените възражения срещу иска са напълно валидни.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.06.2016 година по гр.д. № 15679/2014 г. на Софийски градски съд, II-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: