О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 25.06. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 310/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. от гр. С. срещу решение № 808 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1755/2008 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав решение от 16.06.2008 г. по т. д. № 120/2007 г. и е прекратено производството по предявените от касатора искове срещу М. на ф. и “Общинска банка” А. , гр. С. с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 60, ал. 1 ЗБН.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно по съображения, че съдът изобщо не е разгледал предявеният от него иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на сделката за продажба на сбирки от ценности с културно-историческо значение и не е съобразил, че този иск не е обвързан със спазването на определени срокове. Релевира оплаквания и за извършени от синдика на ТБ “С” А. /в несъстоятелност/ действия, препятстващи възможността на кредиторите с приети вземания да получат удоволетворяване на същите.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора, този въпрос е свързан с изразеното от различни състави на Софийски апелативен съд становище относно правната квалификация на предявения иск и по-конкретно: че в определение № 63 от 30.01.2006 г. по ч. гр. д. № 2463/2005 г. е прието, че в случая се касае за нищожност на сделка по общия ред на чл. 26 ЗЗД, за предявяването на която не е предвиден преклузивен срок, докато в атакуваното решение е застъпено становището, че искът е по чл. 60 ЗБН, за предявяването на който законът /чл. 62 ЗБН/ е предвидил спазването на преклузивен срок.
Ответниците – М. на ф. и “Общинска банка” А. , гр. С. не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че доколкото претенциите на ищеца за обявяване нищожността на сделката от 12.09.2003 г. са аргументирани с нарушение на разпоредбите на чл. 85, ал. 8 и чл. 60, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност, същите са недопустими, тъй като са предявени след изтичане на предвидения в чл. 62, ал. 1 ЗБН 6-месечен преклузивен срок.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Независимо от формалното наличие на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е изпълнил задължението си да посочи кой е въпросът /материалноправен и/или процесуалноправен/, релевантен за конкретния правен спор, по отношение на който твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Дори да се приеме, че в рамките на правомощията си по т. 1 от цитираното тълкувателно решение настоящият състав уточнява като значим за делото въпроса за определяне правната квалификация на предявения иск, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на този въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка, характерна за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е становището на касатора, че решаването на въпроса за определяне правната квалификация на предявения иск, би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи, обаче, касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, общото твърдение, че произнасянето на Върховен касационен съд „ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото”, не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставения въпрос и приложението на съответната норма. Още повече, че по въпроса за определяне правната квалификация на иска е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. Що се отнася до това дали правната квалификация на иска е определена правилно от въззивната инстанция, тази преценка не би могла да бъде извършена от настоящия състав, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 808 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1755/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: