3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 11.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 415/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от ищеца С. И. П. срещу въззивно решение № 1288/27.10.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1198/2016 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е обосноваване на решението единствено въз основа на заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза, в което са изложени правни изводи по отношение реда на погасяване на задълженията, съгласно чл. 76, ал.1 ЗЗД; 2. Допустимо ли е в производство по иск за заплащане на трудово възнаграждение до се възлага в тежест на работника да доказва реда, начина и документите, с които се установява ежемесечно изплащане на трудовите възнаграждения; 3. Допустимо ли е доказването на изплащане на трудови възнаграждения да се извършва с писмени доказателства, от които не може да се установи основанието на плащане и месеца, за който се отнася. Подържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предмет на касационната жалба е въззивно решение, с което по иск за плащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т.2 КТ за периода от м.08.2014г. до м.05.2015г., съдът е приел от фактическа и правна страна, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, въз основа на трудов договор, сключен на 19.08.2013г. на длъжност „организатор стопански дейности“ с място на изпълнение [населено място], след което на 03.11.2014г. е сключен нов трудов договор за длъжност „организатор търговска дейност“ с място на работа [фирма] [населено място], а с допълнително споразумение от 09.02.2015г. е предоговорено заемането на длъжността „организатор търговска дейност и преподавател“. И по трите споразумения основното задължение на заемащият длъжността е да контролира разходите и тяхното документиране. За процесния период ищцата е следвало да получи трудово възнаграждение в размер на 20132, 62лв., а е получила чрез РКО и банкови преводи 21208,36лв.. Като основание в платежните документи е било записано „заплата“, „хонорар“, „захранване на сметка“ или не е било посочено такова, а на някои от тях е липсвала дата на издаване. Според въззивният съд основанието за плащане е било плащане на трудовото възнаграждение, тъй като платежните документи са били осчетоводени при работодателя като плащане на трудово възнаграждение, друго правоотношение между страните не е съществувало и ищцата не е изпълнила задължението си по трудовия договор да документира и контролира разходите и претендира права от собствено недобросъвестно поведение /неизпълнение на трудово задължение за точно документиране на разходите/.
При така постановените в обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р.1-2010- ОСГТК, в производството по чл. 288 ГПК касаторът трябва да постави въпроси по тълкуването на правото, по които въззивният съд се е произнесъл и да обоснове наличието на допълнителното основание, което подържа като в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК следва да мотивира отговорите на поставените въпроси за разкриване на точния смисъл на коя правна норма се отнасят и каква е необходимостта от това.
Първият поставен въпрос не е свързан с тълкуване на правото. Той съдържа твърдение за това, че въззивното решение е постановено единствено въз основа на заключение на вещо лице, съдържащо правни изводи. Този въпрос касае правилността на решението по чл. 281, т.3 ГПК и е неотносим за производството по чл. 288 ГПК. Освен това въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства- както ССчЕ, така и представените по делото платежни документи, липсата на друго правоотношение между страните и обстоятелството, че ищцата претендира права от собствено недобросъвестно поведение.
Вторият поставен въпрос също не е свързан с тълкуване на правото. Той съдържа твърдение, че съдът е възложил доказателствената тежест на работника да установи, че трудовото възнаграждение не е платено. Този въпрос касае правилността на решението по чл. 281, т.3 ГПК и е неотносим за настоящото производство. Освен това, въззивният съд е разпределил доказателствената тежест по чл. 128, т.2 КТ, като е възложил на работодателя да докаже плащането на трудовото възнаграждение.
Третият поставен въпрос също не е правен, а се отнася до това дали решението е обосновано, като съдържа твърдение, че съдът е направил извод за основанието за плащане само въз основа на писмени доказателства, които не съдържат такива данни. Този въпрос е неотносим за настоящото производство, тъй като касае правилността на решението по чл. 281, т.3 ГПК. Освен това въззивният съд, за да приеме дадения факт е обсъдил не само платежните документи, но и косвените доказателства свързани с начина на осчетоводяване на платежните документи, липсата на друго правоотношение между страните и претендирането на права от ищцата от собствено недобросъвестно поведение.
Касаторът не е обосновал и допълнителното основание, което подържа по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като не е посочил коя правна норма е приложена неправилно, какъв е точния и смисъл и каква е необходимостта от тълкуването и по настоящото дело.
При този изход на спора, в полза на [фирма] следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 955лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1288/27.10.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1198/2016 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда С. И. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 955лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: