О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№405
гр.София, 20.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4763/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. Й. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 4168 от 04.04.2013 год. срещу въззивното решение вх.№ 134 от 01.03.2013 год. по в.гр.дело № 648/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 450 от 07.03.2012 год. по гр.дело № 6386/2006 год. на Русенския районен съд за прогласяване на настъпило по право обезсилване на възлагателно решение № 1023 от 27.05.2011 год. по гр.дело № 6386/2006 год. на същия съд.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи:
а/ във въззивното решение не били взети под внимание правата му по чл.351 ГПК и т.8 от тълкувателно решение № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС относно недопустимостта на възлагането по чл.288, ал.3 ГПК/отм./, когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт;
б/ противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 2/2004 год. на О. на ВКС относно правомощията на въззивния съд при констатирана от него нередовност на исковата молба – обезсилване на първоинстанционното решение в случай, че не бъдат изпълнени указанията за отстраняване на нередовността;
в/ първоинстанционният съд проявил престъпна небрежност, като не съобразил нормите на чл.130 във връзка с чл.129, ал.4 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 112 от 16.12.2009 год. по гр.дело № 6386/2006 год. на Русенския районен съд е била допусната съдебна делба на дворно място от 249 кв.м., образуващо УПИ ІІІ, имот № 4692 в кв.421 по плана на [населено място], [улица], заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м., при квоти: 6/24 ид.части за М. Й. И. и И. С. И. в режим на съпружеска имуществена общност, 8/24 ид.части за Д. С. Й., 8/24 ид.ч. за Й. С. Й., 1/24 ид.част за С. Й. С. и 1/24 ид.ч. за В. Й. Л..
С влязло в сила решение № 1023 от 27.05.2011 год. по същото дело Русенският районен съд е ликвидирал окончателно съсобствеността, като делбеният имот с пазарна стойност 72 000 лева е бил поставен на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ в дял на С. Й. С., който за уравнение на дяловете е бил осъден да заплати на М. и И. И. сумата 18 000 лева, на Д. Й. и Й. С. по 24 000 лева и на В. Л. 3 000 лева, в шестмесечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.
С молба от 17.02.2012 год. съделителите М. Й. И. и И. С. И. са поискали от районния съд да обезсили решението за извършване на делбата поради неизпълнение в срок на задължението на съделителя С. Й. С. да им изплати сумата 18 000 лева за уравнение на дяловете.
С решение № 450 от 07.03.2012 год. по гр.дело № 6386/2006 год. районният съд прогласил на основание чл.288, ал.7 ГПК/отм./ настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение и изнесъл делбения имот на публична продан.
С въззивното решение е прието, че възлагателното решение е влязло в сила на 15.07.2011 год. и от тази дата е започнал да тече шестмесечния срок за изплащане на сумата за уравнение на дяловете, който срок е изтекъл на 16.01.2012 год., като С. Й. С. не е изпълнил това свое задължение спрямо останалите съделители. Окръжният съд е приел, че е налице основанието по чл.288, ал.7, изр.второ ГПК/отм./ за обезсилване по право на решението за възлагане и за изнасяне на имота на публична продан. Посочено е, че доводите за недопустимост на иска за дела са били обсъдени във влязлото в сила решение по допускане на делбата и не могат да бъдат пререшавани. Според въззивния съд, несъстоятелни са и доводите за „симулативност на делото”, като е посочено, че съгласно чл.299, ал.3 ГПК, влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. Прието е, че несеквестируемостта на делбения имот, като единствено жилище за Д. С. Й. и за Й. С. Й., е ирелевантно обстоятелство, тъй като публичната продан на съсобствен имот е способ за ликвидиране на съсобствеността /чл.288, ал.1 ГПК; чл.348 ГПК/ и не се касае за публична продан като способ за осребряване на имущество за принудително удовлетворяване на кредитор. В случая, получените от проданта суми се разпределят между съделителите съобразно техните дялове.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
На първо място, жалбоподателят не е формулирал с изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС „точното прилагане на закона” се отнася до необходимостта от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитие на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК имат характер на оплаквания за наличие на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. При това, същите касаят правилността на влезлите в сила решения по допускане на делбата и за окончателното ликвидиране на съсобствеността чрез възлагане на неподеляемия имот в изключителен дял на един от съсобствениците по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и не биха могли да бъдат обсъждани при евентуално разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
Позоваването на т.8 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по тълк.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС не може да се преценява в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото с тълкувателния акт разрешение касае приключилото с влязло в сила производство за извършване на делбата в хипотезата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, а предмет на настоящата касационна жалба е въззивното решение, постановено по искането за провъзгласяване за настъпило по право обезсилване на възлагателното решение поради липсата на валидна престация на сумите, определени с решението за възлагане като паричен еквивалент на имотен дял на съделителите, които не получават дял в натура /срвн., т.11 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС/.
Като основание за допускане на касационно обжалване не може да послужи и позоваването на т.7 от тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 год. по тълк.гр.дело № 2/2004 год. на О. на ВКС относно правомощията на въззивния съд, респ. на ВКС, когато пред тях са били констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са били отстранени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се правят оплаквания /т.т.2 и 3/ срещу първоинстанционното решение по допускане на делбата, което е влязло в сила и конкретно се прави позоваване на чл.130 във връзка с чл.129, ал.4 ГПК относно връщането на исковата молба и прекратяване на исковото производство, когато нередовностите се забележат по време на производството по делото. По отношение на тези оплаквания не е формулиран процесуалноправен въпрос, който да се нуждае от тълкуване по реда на чл.290 ГПК с разглеждане на касационната жалба.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1.1-3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 01.03.2013 год. по в.гр.дело № 648/2012 год. на Русенския окръжен съд по жалба вх.№ 4168 от 04.04.2013 год. на Д. С. Й. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/