ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
София, 24 . ноември 2008 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Мария Иванова
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1816 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 08.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1772/2008, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 01.04.2008 г. по гр.д. № 2831/2006 за прекратяване на производството по делото.
Недоволен от решението е касаторът И. П. Б., представлявани от адв. П от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за интереса на собственика на отделен обект от сградата да оспори възможността за отделяне на друг самостоятелен обект от нея, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. Г. К., представляван от адвокат Б от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатият процесуалноправен въпрос не е съществен и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като обхватът на правомощията на етажните собственици е добре очертан в закона. По същество ответникът счита, че соченият от касатора интерес – да се разгърне потенциала на сградата не е правен. Промяната на предназначението на неговия обект в сградата се решава по съгласие на всички етажни собственици и е недопустимо чрез оспорването на сделка да се установява кръга на собствениците на отделни обекти в сградата. Доколкото съществува спор за обособяването на отделен обект в сградата, той е административноправен, а не гражданскоправен.
Останалите ответници по жалбата, в т.ч. Тодорка С. К. , чийто отговор не е приподписан от правоспособен юрист, не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като въпрос за интереса на собственика на отделен обект от сградата да оспори възможността за отделяне на друг самостоятелен обект от нея има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
По същество жалбата е основателна предвид следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът, като собственик на отделен обект в сградата, оспорва с иск валидността на сделка за прехвърлянето на реална част от (пристроена и надстроена) от друг отделен обект в същата сграда. Заявеният от ищеца интерес от предявения иск е в това, че се създава нов етажен собственик, който е необходимо да дава съгласие за преустройство на останалите отделни обекти в сградата. Заявеният интерес не съществува, макар ищецът да е заинтересован в производството по узаконяване на пристрояването и надстрояването, т.е. в административното производство, тъй като оспорваната сделка не създава права и задължения за него нито засяга негов друг интерес. Последица от нищожността ще е само изключването на приобрететаля от производството по разрешаване на целеното от ищеца преустройство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че посоченият интерес не съществува. Действително за ищеца е безразлично дали ще иска съгласието на отчуждителя по оспорваната сделка, или и на приобретателя. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че за ищеца въобще не съществува интерес от предявения иск. Прехвърлената част е изградена в резултат на пристрояване и надстрояване, което променя размера на идеалните части от общите части на сградата, което пряко засяга интереса на ищеца. Ако пристрояването и надстрояването е извършено без неговото съгласие, то подлежи на премахване съгласно чл. 109 ЗС, а за ищеца не е без значение, кой е легитимиран да отговаря по негаторния иск – прехвърлителят или приобретателят на пристроената и надстроена част.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 08.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1772/2008.
ОТМЕНЯ определението на Пловдивския окръжен съд от 08.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1772/2008.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.