О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София,30.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №126/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3891/10.11.2017 г., подадена от адвокат Г. Я. – особен процесуален представител на ответника по исковата молба В. Г. В. от [населено място] против въззивно решение №5098/10.10.2017 г. по гр.д.№567/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №5181/20.6.2017 г. по гр.д.№1896/2016 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което е изменено решение №1797/05.3.2013 г. по гр.д.№2423/2012 г. на Благоевградския районен съд, като упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. С.-М. В. В. е предоставено на майката А. С. В., считано от влизане на решението в сила, определен е режим на лични контакти между детето и бащата В. Г. В., последният е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 115 лева месечно, както и да заплати възнаграждение за особен представител.
Въззивната инстанция е приела, че „Първоинстанционното производство е образувано по депозирана искова молба с която са предявени искове, правилно квалифицирани от районния съд като такива по чл.59, ал.9 вр. чл.150 вр.чл.142 СК.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:
По отношение на иска по чл.59, ал.9 СК:
Неоснователни са въведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на решението, едностранчив анализ на доказателствената съвкупност, за непълнота на доказателствата. Районният съд е събрал и обсъдил всички допустими и относими към спора доказателства, като е анализирал същите обстойно и задълбочено.Приетите за установени от първостепенния съд фактически обстоятелства, изведени от доказателствената съвкупност, кореспондират изцяло с нея, както и с направените правни изводи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които по съдържанието си са еднопосочни, съдът е констатирал невъзможността ответникът да бъде открит на известните адреси и е достигнал до извода, че същият е изчезнал безследно, като е налице трайно му отсъствие и оттам и неупражняване на предоставените му по отношение на детето А. – С. М. родителски права. Първоинстанционният съд обосновано е установил, че от лятото на 2016г, от когато датира безследното изчезване на бащата, майката изпълнява родителските права и задължения по отношение и на двете деца. На следващо място, съдът се е базирал на социалния доклад, в който е посочено, че изчезването на бащата поставило детето в риск и довело до влошаване на положението му. Основавайки се на показанията на свидетели по делото, като и на изразеното от социалния работник становище, първоинстанционният съд обосновано е установил родителския капацитет на майката като грижовен и добър родител, както и наличието на изключителна привързаност на децата, както помежду им, така и към майката, като последната се е засилила след изчезването на бащата.
От друга страна, фактът, че съдът не е уважил доказателствени искания на ответникът, доколкото и настоящата инстанция намира същите за неоснователни, не съставлява нарушение на процесуалните правила. В този смисъл липсва сочената непълнота на доказателствата и едностранчивото им обсъждане, като решението се явява обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Действително показанията на свидетелката Я. следа да бъдат анализирано внимателно, като се преценява заинтересоваността на тази свидетелка от изхода на делото, тъй като същата е майка на ищцата. Показанията на св. Я. обаче възпроизвеждат факти и обстоятелства, които тя лично е възприела, като същите се подкрепят, както от показаният св. Й., така и от изложеното при изслушването становище на социалния работник. На следващо място по делото не са налични доказателства, които да опровергаят показанията на Я., поради което районният съд правилно ги е кредитирал и ги е поставил в основа на правните си изводи.
Основателно във въззивната жалба е посочено, че представената от МВР справка не може да представи реална представа за задграничните пътувания на ответника. Доколкото обаче първата инстанция не е основала правните си изводи на същата, това не се отразява на правилността на решението.
При решаване на въпроса за основателността на исковата претенция, районният съд се е съобразил както с изискванията на закона, а именно чл.59, ал.4 СК, така и с постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, задължителна за гражданския съд. Ето защо въззивната инстанция споделя направения от районния съд извод за изменение на бракоразводното решение в частта му, с която на ответника е предоставено упражняването на родителските права и задължения спрямо детето А.- С. М. и е предоставил същите за упражняване на майката.
По отношение на иска по чл.142 СК
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че не бил установен конкретния размер на средствата, необходими за издръжка на детето, и че същият възлиза на 200лв, от които 115 следвало да се заплащат от ответника, като не била отчетена възможността ответникът да заплаща така определената издръжка.
При определяне на размера на издръжката, първата инстанция се съобразила с установени по делото нужди на детето, с материалните възможности на задължените родители, като са отчетени и полаганите от майката непосредствени грижи.
Предвид това, че ответникът е в трудоспособна възраст и липсват доказателства за наличието на обстоятелства, намаляващи, ограничаващи или изключващи неговата работоспособност, първоинстанционния съд правилно е приел, че същият може, а и предвид алиментния характер на задължението му за издръжка към непълнолетното му дете е длъжен да заплаща издръжка. Горното налага извода, че районният съд правилно е определил всички обстоятелства, относими към материалната възможност на въззивника да участва в издръжката на детето А. – С. М.. В случая, при липсата на представени от страните доказателства за реализираните от въззивника брутни доходи, първоинстанционният съд правилно е приел, същият да заплаща минималният размер на издръжка, съобразно критерият на чл. 142, ал. 2 от СК е в размер на 115 лева. Следва да се акцентира, че този, предвиден в закона, минимален размер на издръжката на ненавършили пълнолетие лица се възлага само в тежест на родители без доходи или реализиращи такива в минимален размер, още повече, че в случая по отношение на ответника не се представени такива доказателства. Нещо повече дори въззивникът да среща затруднения при посрещането на своите нужди, приоритет следва да бъде даден на нуждите на непълнолетното му дете.
Съдът не констатира противоречие на решението, предмет на настоящия въззивен контрол с материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените фактически обстоятелства, събраните доказателства са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на доказване.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решение в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1.Длъжен ли е съдът са обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка ?, 2. Следва ли съдът да осигури равни възможности на страните да ангажират допуснатите им доказателства за установяване на техните твърдения ? 3.Следва ли в производството по чл.59, ал.9 СК при искане за изменение на режима на упражняване на родителските права и личните контакти с детето във всички случаи да бъдат изслушани и двамата родители ?
Като основание за допускане се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се прилагат решения на ВКС. Сочи се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба А. С. В., посредством процесуалния си представител – адв. Е. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на служебния процесуален представител на ответника по исковата молба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените с изложението правни въпроси не кореспондират с безспорно установената по делото фактическа обстановка и извършените от съда процесуални действия. От мотивите на въззивната инстанция е видно, че са обсъдени наведените от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Неотносим към спора е въпросът за осигуряване на равни възможности на страните да ангажират допуснатите им доказателства за установяване на техните твърдения. Същото се отнася и па въпроса за изслушване на двамата родители.
Водещият факт в случая, който безспорно е установен, е безвестното отсъствието на ответника, което се установява и от назначаването за негов представител по чл.47, ал.6 ГПК.
Доколкото соченото основание за допускане по чл.280, ал.2 ГПК се основава на трите въпроса, визирани в изложението, и предвид изложеното по-горе от настоящия състав, е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното досежно основанието по чл.280, ал.2 ГПК следва да се добави още, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед направеното особено искане на адвокат Г. Я. за заплащане на адвокатско възнаграждение като особен представител на ответника по исковата молба и касационен жалбоподател в настоящото производство, съдът намира, че такова й се дължи на основание чл.47, ал.6 ГПК, във връзка с чл.25, ал.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая на особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева, което да се изплати от бюджета на съда, тъй като насрещната страна е освободена от внасянето му, и да се възстанови от ответника – касационен жалбоподател, тъй като обжалваното решение на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №5098/10.10.2017 г. по гр.д.№567/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300/триста/ лева на адвокат Г. С. Я. от Адвокатска колегия – Б., особен представител на В. Г. В., ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, което да се изплати от бюджета на съда.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН -[ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, да възстанови на бюджета на съдебната власт, по съответната банкова сметка на Върховия касационен съд, изплатеното на неговия особен представител по делото адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева, както и следващата се държавна такса от 5/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на Върховния касационен съд.
На адвокат Г. Я. да се връчи копие от настоящото определение, за сведение.
На счетоводната служба на Върховния касационен съд да се предостави заверено копие от настоящото определение, за изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: