5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 15.07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1482/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на адв.Ал.М. и адв.К.М. – процесуални представители на С. И. В., срещу решение от 12.06.2012 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 334/2009 год.,с което е отменено решението от 04.07.2005 год.,постановено по гр.д.№ 4995/2004 год.на СРС,72 състав,в частта,с която е отхвърлен искът по чл.34 ЗС за делба на дворното място и в частта,с която е отхвърлено искането по чл.282,ал.2 ГПК/отм./ за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на този имот до сумата от 50 лв. месечно и е постановено друго,с което е допуснато да се извърши делба на основание чл.34 ЗС на недвижим имот,представляващ УПИ ..,в кв.48 по плана на [населено място] – София,находящ се на [улица],с площ от 650 кв.м.,при граници : [улица],УПИ … и УПИ … между Т. Д. К.,Е. Д. К./правоприемници на починалата в хода на въззивното производство,при новото му разглеждане пълвоначална ищца С. К. Г./ и С. И. В. при следните квоти : по ? ид.ч. за Т. Д. К. и Е. Д. К. и ? ид.ч. за С. И. В. .На основание чл.282,ал.2,предл.2 ГПК/отм./ С. И. В. е осъден да заплаща ежемесечно на Т. Д. К. и Е. Д. К. сумата от общо 50 лв./или на всеки от тях по 25 лв./,представляваща обезщетение за лишаване от ползването на общо ? ид.ч./или на ? ид.ч.за всеки от тях/от допуснатия до делба между страните недвижим имот.Оставено е в сила решението в останалата обжалвана част.
В касационната жалба ,подадена от пълножмощника на касатора – адв.Ал.М. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281, ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.
В касационната жалба,подадена от пълномощника на касатора – адв.К.М. се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Твърди се,че решението на въззивният съд е недопустимо в частта,в която е уважена претенцията по чл.282,ал.2 ГПК/отм./,тъй като производството по нея не е било висящо при повторното разглеждане на делото,както и в частта,в която е допусната делба на дворното място, без участието на Г. П.,който е направил възражение за придобиване на ? ид.ч. от имота по давност.Ако не се приеме,че решението е недопустимо,то въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално правен въпрос – длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с дадените му указания в отменителното решение при новото разглеждане;длъжен ли е да конституира като съделител лице,което се легитимира с права върху имота;необходимо ли е владението да е прехвърлено с действителен договор,за да може да се присъедини владението по чл.82 ЗС;допустима ли е делба на застроен парцел,когато дял от голата собственост има и лице,което не е собственик на реален обект в построената сграда;когато сградата е била в режим на етажна собственост и принадлежащия реален обект в сградата е придобит по давност от другия етажен собственик,то идеалната част от дворното място,която е съставлявала обща част към придобития по давност реален обект не следва ли съдбата на този обект.Позовава се бланкетно и на основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса – възможно ли е да се манифестира владение чрез отблъсване на другия съсобственик,ако той не се явява в имота и не е възможно да бъде отблъснат.
Ответната страна – Т. Д. К.,Е. Д. К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който по съображения подробно изложени оспорват основателността и допустимостта на касациионната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба,подадена от адв.Ал.М. няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
По основанията за допустимост на касационното обжалване към касационна жалба,подадена от адв.К.М..
Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение – т.10 от ТР№ 1/17.07.2001 год. по гр.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС,което е приложимо и при действието на новия ГПК с оглед разпоредбата на чл.5,чл.6 и чл.7 от него.Въззивното решение е допустимо. Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл. 196 – чл.211 ГПК във вр.с § 2,ал.1 ПЗР на ГПК, като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане в частта,с която е отхвърлен искът за делба на дворното място. Следователно по останалите въпроси, а именно между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, решението на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото е влязло в сила. В съответствие с разясненията на т.17 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС въззивният съд е отказал конституирането като страна в делбата на Г. К. П.,защото той не е необходим другар на съделителя С. И. В..Той не е и съделител,тъй като с влязлото в сила решение на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото правата му са отречени.Съделител е приобретателят по разпоредителната сделка – ответника В.,защото последиците на акта на разпореждане се зачитат в отношенията на сънаследниците и разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник,не е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ,поради което делбата следва да се извърши без негово участие.Делбата се допуска само между съделителите,конституирани по делото,а не между тях и трето лице.Дадените указания от ВКС в отменителното решение касаещи въпроса за давността са относно правата на съделителя В. и са относими към твърдението му за присъединяване на владението на праводателя му П.,във връзка с направеното възражение,че е индивидуален собственик на имота,предмет на иска за делба.Въззивният съд не е излязъл извън рамките на висящността на процеса, създадена с отменителното касационно решение, произнасяйки се и по претенцията по чл.282,ал.2 ГПК/отм./.Този иск,като привременна мярка е обусловен от делбения процес,поради което след произнасяне по иска за делба на дворното място,съдът дължи произнасяне и по него.
Не е налице и противоречие на въззивното решение с приложената практика на ВКС по процесуалния въпрос относно спазването на задължителните указания в отменителното решение,съобразно изложеното по-горе.
Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и по третия въпрос необходимо ли е владението да е прехвърлено с действителен договор,за да може да се присъедини владението по чл.82 ЗС.Цитираната конкретна съдебна практика от 1997 год. – 2009 год.за обобщаване на практиката по някои въпроси на придобиване на имот по давност не обуславя противоречие,тъй като няма характер на задължителна практика по т.1 на чл.280 ГПК.Освен това съдът не се е произнасял по посочения въпрос в този смисъл и не е коментирал действителността на договора.
Четвъртият и петият поставени въпроси,а именно допустима ли е делба на застроен парцел,когато дял от голата собственост има и лице,което не е собственик на реален обект в построената сграда и дали след като ответникът е придобил сградата по давност не е придобил и дворното място,което е било обща част са неотносими към спора,тъй като на същите е отговорено в отменителното решение на ВКС,т.е.,че след извършеното строителство през 1981 год.въз основа на отстъпено право на строеж по чл.56 З.,вече не е налице хоризонтална етажна собственост и дворното място няма характер на обща част.П. е суперфициарен собственик и за него важи правилото на чл.64 ЗС.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по последния поставен въпрос.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика,поради което не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът е заявил бланкетно това основание ,не е изложил никакви доводи в посочените насоки,поради което и не би следвало да се обсъждат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.06.2012 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 334/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: