6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 28.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 900 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. К., [населено място] срещу решение № 14/06.01.2017г., постановено по т.д.№ 1446/16г. от Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2864/13.07.2016г. по гр.д.№ 1109/16г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място], Р. К. Н., [населено място] и Н. С. С., [населено място] иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД за установяване на нищожност поради противоречие със закона /чл.167, ал.3 ЗЗД/ на договор за ипотека, учредена от Р. К. Н., като кредитополучател и ипотекарен гарант, и ипотекарния гарант Н. С. С. в полза на [фирма] върху нива с площ от 7,885 дка в [населено място], [община], мест. „Бостан тарла”, ведно с акцесорното искане за заличаване на ипотечния акт, вписан с вх.рег.№ 18904 от 30.06.2008г., акт 146, том ХVІ, дело № 14690/08г. на СВ – В., както и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място], Р. К. Н., [населено място] и Н. С. С., [населено място] иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД за установяване на нищожност поради противоречие със закона /чл.167, ал.3 ЗЗД/ на договор за ипотека, учредена от Н. С. С., като кредитополучател и ипотекарен гарант, и ипотекарния гарант Р. К. Н. в полза на [фирма] върху нива с площ от 7,885 дка в [населено място], [община], мест. „Бостан тарла”, ведно с акцесорното искане за заличаване на ипотечния акт, вписан с вх.рег.№ 18838 от 30.06.2008г., акт 133, том ХVІ, дело № 14627/08г. на СВ – В..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място], Р. К. Н., [населено място] и Н. С. С., [населено място] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспорените обезпечения са учредени по повод на две кредитни сделки, по силата на които [фирма] е следвало да отпусне на Н. С. кредит в размер на 32500 евро и на Р. Н. – в размер на 97500 евро, като ипотеките са учредени върху нива в [населено място]. Учредителите са се легитимирали като съсобственици на имота (като всеки от тях е учредил и обезпечение на дълга на своя съсобственик), въз основа на два нотариални акта за покупко – продажба при квоти от 1/3 ид.ч. за С. и 2/3 ид.ч. за Н., които са били придобили от Ю. И.. С решение от 08.04.2010г. на Варненския районен съд е уважен искът на Б. Д. К. срещу Р. Д. и Е. Д. за нищожност на договора за покупко – продажба от 29.12.2006г., по силата на който купувачите е следвало да придобият собствеността върху същия имот (нива в [населено място]), поради договаряне на пълномощник във вреда на представлявания Б. К.. По делото е било безспорно, че на 29.12.2006г. Б. Д., чрез пълномощника си В. П., е продал на Р. Д. по време на брака му с Е. Д. недвижимия имот. На 30.01.2008г. приобретателите са прехвърлили собствеността на Ю. И., а последният, на 18.04.2008г., е продал на Н. С. 1/3 ид.ч. и на Р. Н. 2/3 ид.ч. от имота. С друго решение на Варненския районен съд, влязло в сила на 17.06.2015г., са установени правата на собственост на Б. К. спрямо Р. Н., Н. С. и помагача Ю. И., като учредителите на ипотеката са били осъдени да предадат владението на имота. Това решение е отбелязано в Службата по вписванията на 02.07.2015г.
Въззивният съд е приел, че ипотечният кредитор – банката се позовава на транслативно правоприемство, тъй като черпи ипотечните си права от учредителите. Последните са се легитимирали като носители на правото на собственост, придобито чрез правна сделка, която е сключена преди повдигане на двата спора от настоящия касатор (за нищожността и за собствеността). Изводът на съда е, че не е налице възможност ипотечният кредитор да се третира като частен правоприемник, който да е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебните решения, така както е обвързана страната, от която той черпи правата си. След като банката не е участвала и в двата спора, приключили със съдебни решения, тя е трето лице, което има възможност да оспорва съответствието на тези решения с действителното правно положение. Решаващият състав е изложил съображения, че при позоваване на нищожност на договорите за учредяване на ипотека поради противоречието им със закона – чл.167, ал.3 ЗЗД е следвало и спрямо банката – ответник да се установи фактическият състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, респ. отричането на прехвърлителния ефект на валидните сделки, сключени впоследствие от недобросъвестния приобретател, споразумял се с пълномощника на К. (Р. Д.) и неговите правоприемници (Ю. И., респ. Р. Н. и Н. С.). Според състава на окръжния съд по делото не е доказано какви са били общоизвестните към 29.12.2006г. цени на нивите в това землище със сходни на процесния имот показатели, както и субективният елемент на основанието за недействителност. По тези съображения е счетено за недоказано отричането на прехвърлителното действие на първата продажба, обуславящо и липсата на придобиване на правата на следващите купувачи и съответно установяването, че ипотеките са учредени от несобственици на имота, поради което исковете са отхвърлени.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: 1.”Нищожната покупко – продажба може ли да направи собственик купувача и последният валидно и действително може ли да сключва последваща договорна ипотека за същия имот?”; 2.”Следва ли въззивният съд да зачита влязлото в сила съдебно решение, с което е прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот на основание чл.40, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и следва ли при постановяване на своето решение да се съобрази с него?”; 3.Има ли правомощие въззивният съд да обсъжда и да основава решението си на това основание за неправилност на първоинстанционното решение, ако то не е посочено като основание във въззивната жалба?”. Според касатора първият и вторият въпроси се решават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение по гр.д.№ 5298/12г. на Русенския районен съд, решение по гр.д.№ 2443/10г. на Ловешкия районен съд и решение № 114/21.04.2016г. по гр.д.№ 4370/15г. на ВКС, ІV г.о., по третия въпрос – на противоречие с практиката на ВКС по ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 126/13.05.2013г. по гр.д.№ 5688/14г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 42/09.06.2015г. по гр.д.№ 4492/14г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 261/28.10.14г. по гр.д.№ 2149/14г. на ВКС, ІІІ г.о., както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по всички заявени въпроси.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос е постановено по реда на чл.290 ГПК цитираното от касатора решение № 114/21.04.2016г. по гр.д.№ 4370/15г. на ВКС, ІV г.о., с което е уеднаквена съдебната практика. За правилно е счетено разрешението по гр.д.№ 5298/12г. на Русенския районен съд, с което касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване – противоречие в практиката на съдилищата. В смисъла на решението по гр.д.№ 4370/15г. на ІV г.о. на ВКС е и решение № 270/28.01.2015г. по гр.д.№ 7515/13г. на ВКС, І г.о. Даденият отговор на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, обективиран в решение № 114/21.04.2016г. по гр.д.№ 4370/15г. на ВКС, ІV г.о., е, че купувачът по нищожен договор за продажба на недвижим имот не е придобил правото на собственост върху имота, а разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД изключва правната възможност лице, което не притежава право на собственост върху определен имот да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот. В решението по същество, с участието на ипотекарния кредитор, съставът на ВКС е приел, че придобивната сделка на учредителя на ипотека е нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.1 във връзка с чл.167, ал.3 ЗЗД е прогласил нищожността на договора за ипотека.
С решение № 98/27.04.2017г. по гр.д.№ 60379/16г. на ВКС, ІV г.о. е оставено в сила въззивно решение за отхвърляне на иск за обявяване на нищожност на договор за ипотека на основание чл.167, ал.3 ЗЗД, като е прието, че към момента на учредяването ипотекарният длъжник е бил собственик на имота. Изложените от състава на ВКС съображения са, че ипотекарният кредитор не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по дело, водено за установяване на нищожност на придобивната сделка на учредителя, в което кредиторът не е участвал, а по спора за действителността на ипотеката, съдът е счел, че поддържаните основания за нищожност на тази сделка не са налице.
Изводите, които се налагат от практиката на ВКС, са че по поставения от касатора първи правен въпрос не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, в която ясно е проведено разграничение относно действието спрямо ипотекарния кредитор на съдебно решение за обявяване на нищожност на придобивната сделка на учредителя на ипотека в зависимост от участието или неучастието на кредитора в производството за установяване на нищожността.
С оглед на тези съображения от значение за спора е вторият въведен от касатора въпрос, но цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика не дава отговор на този въпрос. Касаторът поставя въпроса в контекста на зачитане на влязло в сила съдебно решение за обявяване на нищожност на придобивната сделка на учредителя, в случая – на предшестващия праводател на учредителя. Въпросът за зачитане на влязлото в сила съдебно решение по чл.297 ГПК е обсъден от въззивния съд и обвързан с пределите на силата на пресъдено нещо на съдебното решение съгласно чл.298 ГПК. Изводите на състава на окръжния съд изцяло съответстват на практиката на ВКС по решение № 281/14.07.2011г. по гр.д.№ 87/11г. на ВКС, І г.о. В това решение по реда на чл.290 ГПК е прието, че съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение по отношение на лицата, които са били страни по делото, както и спрямо определен кръг трети лица – наследниците и правоприемниците на страните, а по искове за гражданско състояние и по брачни искове – спрямо всички. Решението следва да бъде зачетено и по отношение на онези трети лица, които не са били страни в преюдициалното производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, но то може да им бъде противопоставено, тъй като те не заявяват собствени права към спорното право, предмет на този спор. Влязлото в сила решение не обвързва и не може да бъде противопоставено единствено онези трети лица, които не са участвали като страна по делото, но претендират самостоятелни права върху предмета на спора /тези, които разполагат с искове по чл.225 от ГПК /преди чл.181 от ГПК отм./; чл.464 ог ГПК /преди чл.359 от ГПК отм./. Единствено спрямо тази категория трети лица съдът, разглеждащ един правен спор, не следва да зачита влязлото в сила решение по преюдициалния спор, в който те не са участвали като страна. В този смисъл са и решение № 133/14.03.2011г. по гр.д.№ 2020/09г. на ВКС, І г.о., решение № 71/28.02.2011г. по гр.д.№ 1217/09г. на ВКС, І г.о., както и в посоченото по-горе решение № 98/27.04.2017г. по гр.д.№ 60379/16г. на ВКС, ІV г.о., постановено по идентичен с настоящия правен спор. При наличието на практика на ВКС по поставения от касатора правен въпрос и съответствие на обжалваното въззивно решение с тази практика не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.2 ГПК.
Третият процесуален въпрос не обосновава приложното поле на касационното обжалване, тъй като е поставен без да са съобразени конкретните данни по делото. Според касатора основанието за неправилност на първоинстанционното решение, въз основа на което въззивният съд го е отменил, не е било посочено във въззивната жалба. Въззивникът [фирма] изрично се е позовал на обстоятелството, че „не е бил страна в производствата”, в които „прогласена нищожността на нотариалните актове”, като е развил съображения и за значението на вписването на исковите молби и съдебните решения. В този смисъл не следва да се обсъжда съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14/06.01.2017г., постановено по т.д.№ 1446/16г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.