3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 11.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5369/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от ответника „Д. ц. VІ София“ ЕООД срещу въззивно решение от 13.05.2016г., постановено по в. гр. д. № 200/2016 г. на СГС ІІ Д състав, в частта в която е потвърдено решението на СРС, с което е осъден „Д. ц. VІ София“ ЕООД да плати на С. Я. Н. 10237,11лв. на основание чл. 128, т.2 КТ за периода от м.12 2009г. до м.08.2012г..
Ответникът по касационната жалба С. Я. Н. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Налагането на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188 КТ право ли е или задължение на работодателя при трайно неполагане на труд от страна на работника; 2. Може ли да се приеме, че липсата на наложени дисциплинарни наказания на служителя представлява извънсъдебно признание за полагане на труд от същия; 3. Неполагането на труд от служителя, освобождава ли ралотодателя от съставяне на ведомости за заплата? Следва ли неположилият труд служител да не бъде вписван от ведомостта за заплата за периода, в който същия не полага труд? 4. При трайно неполагане на труд от служителя, дължи ли се трудово възнаграждение за този период?
Подържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като се обосновава с твърдението, че по поставените въпроси липсва практика на съда.
Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предмет на касационната жалба е въззивно решение, с което по иск за плащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т.2 КТ за периода от м.12 2009г. до м.08.2012г., въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „зъботехник“ и че през този период е полагала труд, а работодателят не е платил трудовото и възнаграждение. Въззивният съд е приел, че полагането на труд от ищцата през процесния период, се установява от показанията на св. Х. Б., която има непосредствени впечатления и по делото няма други доказателства, които да оборват изнесените от свидетелката обстоятелства. Тази свидетелка посочва, че ищцата е работила на пълен работен ден на длъжността „зъботехник“ през времето от 2009 до 2012г. и не е отсъствала от работното си място. Тези факти не се опровергават и от свидетелката Ю. Н., чиито показания са вътрешно противоречиви по отношение на това дали ищцата е полагала труд, тъй като е заявила, едновременно, че не си спомня дали е виждала ищцата в стоматологичната клиника през процесния период, а след това е заявила, че през процесния период ищцата си е работила протезите в качеството и на зъботехник. Според съда показанията на св. Н. не опровергават показанията на св. Б., дори ги потвърждават. Въззивният съд е приел, че искът е основателен за размера на минималната работна заплата за страната за процесния период.
При така постановените в обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р.1-2010- ОСГТК, в производството по чл. 288 ГПК касаторът трябва да постави въпроси по тълкуването на правото, по които въззивният съд се е произнесъл и да обоснове наличието на допълнителното основание, което подържа, а в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК да мотивира коя правна норма е приложена, какъв е точният и смисъл и каква е необходимостта от тълкуването и.
И четирите поставени въпроси са неотносими, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях. Въззивният съд е приел, че ищцата е изпълнила задължението си да полага труд по трудовото правоотношение през процесния период въз основа на анализ на свидетелските показания на св. Б. и Н.. За да приеме, че този факт е доказан, съдът не е обсъждал липсата на дисциплинарно наказание и не е квалифицирал последното като извънсъдебно признание на работодателя за осъществилия се факт на изпълнение на работата. Съдът не е обсъждал вписванията във ведомостите за заплати и е приел, че трудовото възнаграждение се дължи заради положения труд по трудовото правоотношение, а не заради неположен труд.
Касаторът не е обосновал и допълнителното основание, което подържа по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като не е посочил отговорите на поставените въпроси за точното прилагане на коя правна норма се отнасят и каква е необходимостта от тълкуването и.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3925 от 13.05.2016г., постановено по в. гр. д. № 200/2016 г. на СГС ІІ- Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: