3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 23.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 564/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Т. и „Томовстрой“ ЕООД срещу решение № 119/ 29.05.2018г., постановено по гр.д. 369/2017г. на Кюстендилски окръжен съд, с което са осъдени да платят солидарно на основание чл.50 и чл.49 ЗЗД на ищците Л. И. Х. и Х. И. Х. по 3000лв., заедно със законната лихва от увреждането.
В жалбата се излагат доводи, че касаторите ответници като собственик и наемател на бетонов възел не могат да носят солидарна отговорност за непозволено увреждане от извършваната производствена дейност и настъпилите неимуществени вреди за ищците, представляващи дискомфорт от завишените нива на шум и прахови частици, които са претърпели като съседи на имота, в който е разположен бетоновия възел. Развиват становище, че собственикът на вещта не е надлежна страна и не е възложител по чл.49 ЗЗД. А наемателят на вещта не може да отговаря за вреди от ползването на вещта, а само когато вредите произлизат от свойствата на вещта, без ползването и.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения, като изложи собствени мотиви за това? Може ли съдът да изгради решението си върху показанията на свидетел, по отношение на който съществува забраната по чл.166, ал.3 ГПК и е заинтересуван от изхода на делото? Може ли наемодателят да е възложител по чл.49 ЗЗД? Може ли отговорността по чл.50 ЗЗД да възникне от ползването на вещта или само, когато вредите произтичат от свойството и естеството на вещта? Изричното или мълчаливо съгласие на увредения да му причинят вреди, освобождава ли от отговорност делинквента?
Освен по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът искат допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност, тъй като собственикът на вещта не може да отговаря по чл.49 ЗЗД.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е необходимо по поставените въпроси в изложението, въззивният съд да е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС (т.р.№1/2010г. на ОСГТК).
В случая, въззивният съд е възприел мотивите на първонистанционния съд и ги е направил свои, съгласно чл.272 ГПК, като е приел, че при извършването на производствена дейност, наемателят на бетоновия възел „Томовстрой“ЕООД е допуснал завишени нива на шум и на прахови частици и като възложител следва да отговаря по чл.49 ЗЗД за причинените неимуществени вреди на ищците, представляващи преживян дискомфорт от това, тъй като живеели в съседство на бетоновия възел. Според съда, другия ответник по делото С. Т. следвало да отговаря за причинените вреди като собственик на бетоновия възел на основание чл.50 ЗЗД, поради което е осъдил ответниците солидарно да платят по 3000лв. обезщетение на ищците, след съобразяване на обективните обстоятелства, съдържащи се в обема на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД.
При тези фактически и правни изводи, първият и вторият въпрос от изложението нямат значение за изхода на делото. Въззивният съд е възприел мотивите на въззивния съд и ги е направил свои, чрез препращането към тях на основание чл.272 ГПК, но и е изложил собствени мотиви във връзка с оплакванията във въззивната жалба. А показанията на св. Ц. И. са относно факти, установени с писмени доказателства и приемането на свидетелските показания като доказателства по делото в нарушение на чл.166, ал.3 ГПК, не би довело до промяна във фактическите изводи.
Третият поставен въпрос не е обуславящ, доколкото въззевният съд е приел, че наемателят е възложител и отговаря по чл.49 ЗЗД, а не наемодателят. Поставените въпроси в изложението следва да са във връзка с отговори, дадени от въззивния съд, иначе не обуславят изхода на делото и не осъществяват първата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията на т.р.№1/2010г. на ОСГТК.
Същият характер на необуславящ има и последния поставен въпрос относно съгласието за причиняване на вреди. В случая въззивният съд е приел, че ищците не са дали съгласие да бъдат увредени и всички доказателства по делото включително жалбите, сигналите и отказът им от даденото съгласие да се извършва производствена дейност, сочат на този извод. Обратно на това касаторите твърдят, че съдът е приел, че ищците са дали съгласие за увреждане.
Единствено четвъртият поставен въпрос е обуславящ и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Но, даденият отговор от въззивния съд не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно ППВС №17/63г., ако вредите са резултат от виновно поведение, отговорността е по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи дееца, без за тяхното настъпване да е допринесъл той, отговорността на възложителя е по чл.50 ЗЗД. Когато вредите настъпват в резултат, както на вещта, така и на виновното поведение на дадено лице, тогава отговорността е едновременно по чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. А съгласно т.3 от ППВС №4/75г., когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписания или общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта- отговорността е по чл.50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато вредите са произлезли от машини, машинни уреди, инструменти и др. вещи и тогава, когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди.
Видно е, че приетото от въззивния съд, че собственикът на вещта и наемателят отговарят солидарно по чл.50 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, съответства на задължителната практика, че собственикът на вещта отговаря за вреди от ползването и, когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди, а наемодателят отговаря по чл.49 ЗЗД като възложител за нарушението на нормите, определящи допустимите нива за шум и прахови частици, при положение, че е бил длъжен и е могъл да отстрани опасността от увреждане.
Предвид задължителната практика установена с ППВС №17/63г. и ППВС №4/75г., неоснователно е и становището за очевидна неправилност и вероятна недопустимост на въззивното решение по отношение на въпроса за деликтната отговорност на собственика на вещта.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119/ 29.05.2018г., постановено по гр.д. 369/2017г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: