О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №93/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12384/13.11.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор от А. п. – С., представляващ ответника по исковата молба П. на Р.Б., против въззивно решение №1955/30.10.2013 г. по гр.д.№2190/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 8-ми състав, с което е потвърдено решение №179/12.4.2013 г. по гр.д.№859/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на С. Г. В. от [населено място], Софийска област, сумата 11000 лева, на основание чл.2, ал.1, н.2 ЗОДОВ, във връзка с чл.52 ЗЗД.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, поради което с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение в размер на 11000 лева. При определяне на обезщетението въззивната инстанция е взела предвид естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице, периода през който продължило наказателното производство – 12 години, понесените от пострадалото лице негативи като обвиняем и подсъдим.
В изложението се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба С. Г. В. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1955/30.10.2013 г. по гр.д.№2190/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 8-ми състав, по касационна жалба, вх.№12384/13.11.2013 г., подадена от Б. С. – прокурор от А.п. – С., представляващ ответника по исковата молба П. на Р. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: