О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1133 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Г. Ч. чрез адв. С. Г.-Т. против решение № ІІ-86/02.07.2012 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав по гр. д. № 1044/2012 г.
Излагат се съображения за неправилност, които по съществото си са за необоснованост и противоречие с чл. 333, ал. 1, т. 3, чл. 333, ал. 2 КТ и Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна ОД „З.” Б. чрез главен юрисконсулт Ж. Д. – Л. излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344,ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Бургаският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски районен съд, е отхвърлил претенциите.
Съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване в щата. Преди това, е поканил служителят да заяви в писмен вид дали се ползва от защита по смисъла на чл. 333, ал. 1 от КТ – Наредба № 5 на М., като подкрепи своите изявления с документи, удостоверяващи това обстоятелство. Ч. е декларирал, че страда от артериална хипертония, ритмични нарушения, а като съпътстващо заболяване е посочил – исхемична болест на сърцето и е приложил седем броя амбулаторни листи, както и лична амбулаторна карта. Работодателят е отправил искане до ТЕЛК да даде становище за прекратяване на трудовото правоотношение и ТЕЛК е изпратила покана към служителя да се яви на преглед на дата – 27.05.2011г., но той не се отзовал, като изпратил писмо, че няма финансова възможност да се яви на посочената дата.
ТЕЛК е изразила изрично писмено становище, отправено до О. д. „З.” Б., че не може да се произнесе с мнение, тъй като лицето, редовно призовано с обратна разписка, не се е явило на 27.05.2011г.
Цялата документация е изпратена от работодателя на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], която с писмо с изх. № 0032-3140/13.06.2011г. е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Ч..
Съдът достигнал до извод, че работодателят е спазил процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ. Посочената от страна на служителя причина да не се яви на ТЕЛК не е обективна. Към този момент Ч. все още е бил в трудово правоотношение и не би могъл да изтъква финансовото затруднение като причина, за да се яви пред комисията. Дадено е нужното разрешение от инспекцията по труда и уволнението е законосъобразно.
Установено е още, че има реално съкращаване на щата, като заеманата от Ч. длъжност е била единствена, поради което за работодателя е съществувало правото, но не и задължението да извърши подбор между своите служители по смисъла на чл. 329 от КТ. В другите общински служби, заеманата от Ч. е останала да съществува, но съдът е изложил съображения, че за работодателя не е имало задължение да извършва подбор, тъй като макар и служителите да изпълняват еднаква дейност, се касае за обособени единици в различни населени места. В тези случаи за работодателят не съществува задължение да извърши подбор. Обратното би било свързано и с евентуалната възможност за промяна на съществени условия от трудовия договор като мястото на работа, което не е допустимо като последица от извършване на подбор.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението са повдигнати следните два въпроса: Правилно ли приема съдът, че е преодоляна закрилата на Н. Ч. по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, без да е спазена процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ и без ТЕЛК да е оформила мнението си в експертно решение по чл. 4,ал. 1 Наредбата и правилно ли приема съдът, че работодателят не е задължен да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ, въпреки наличието на свободни щатни бройки, в това число и на същата длъжност, към момента на уволнението на ищеца.
Дали изводите на въззивния съд са правилни или не е въпрос, по който касационната инстанция се произнася с решение по същество, след като вече е допуснато касационно обжалване поради наличие на едно или повече от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Уточнени от настоящата инстанция, правните въпроси са дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ без да е спазена от работодателя процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ, без мнение на ТЕЛК по чл. 4, ал. 1 Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ при наличие на свободни щатни бройки към момента на уволнението.
И двата въпроса са неотносими към постановения резултат.
Въззивният съд не е приел, че при уволнение на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, не е нужно да се вземе предварително експертно мнение на ТЕЛК, след което и предварително разрешение на инспекцията по труда. Напротив, събирал е доказателства за спазване процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ. В случая, обаче, работодателят е предприел всички нужни действия, но именно със своето поведение служителят сам е осуетил произнасянето на ТЕЛК. В подобна хипотеза, поведението на служителя не може да се вмени във вина на работодателя.
Това разрешение, освен това, съответства точно на смисъла на закона, а и е трайно и безпротиворечиво поддържано в теорията и съдебната практика, включително и тази по чл. 290 ГПК.
Без значение е също така за приложението на чл. 329 КТ дали в предприятието е имало незаети по щата длъжности. Тези обстоятелства не са изследвани от въззивния съд, а и никога не е имало съмнение, че нямат никакво отношение към подбора.
В случая, въззивната инстанция е изследвала относимите обстоятелства – дали длъжността, която е заемал Ч. и, която е съкратена, е била единствена и при точно съобразяване с правната норма е прието, че след като длъжността е една, няма задължение за работодателя да извършва предварителен подбор. Обсъден е и доводът за съществуване на същите длъжности, но в други населени места, като е прието, че това е без значение с оглед приложението на чл. 329 КТ, което е и в съответствие с трайно установеното тълкуване, включително и с решения по чл. 290 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Касаторът трябва да заплати на насрещната срана сторените в производството съдебноделоводни разноски, които в случая са юрисконсултско възнаграждение за инстанцията, което е в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № ІІ-86/02.07.2012 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав по гр. д. № 1044/2012 г.
ОСЪЖДА Н. Г. Ч. да заплати на О. д. „З.” Б. 150 /сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: