3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
С., 28.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 315/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2050 от 27.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1774/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 12 от 19.10.2010 г. по т. д. № 55/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважено възражението на ответника [фирма], [населено място] за неподведомственост на спора на съда и е прекратено производството по делото.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като твърди, че въззивният съд неправилно е приел наличие на арбитражно споразумение между страните, без да изследва действителността на договора, в който същото се съдържа, по съображения, че процесното вземане се претендира от ищеца именно въз основа на този договор. Според частния касатор, не съществува пречка страната да релевира довод за недействителност на договора, независимо, че се е позовала на него, като този въпрос следва да се разгледа и реши в образуваното съдебно производство, а не от арбитражния съд.
Към частната жалба е представено „пояснение”, в което отново са изложени съображенията за неправилност на въззивния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се поддържа твърдението, че „това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, Софийски апелативен съд е споделил извода за десезиране на съда поради наличие на договореност между страните всички възникнали между тях спорове във връзка с договора за строително-монтажни работи от 13.11.2008 г. да се разглеждат от Арбитражния съд при БТПП. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на дружеството-жалбоподател за липса на арбитражно споразумение, аргументиран с твърдение за недействителност на процесния договор, отчитайки обстоятелството, че самият ищец обосновава вземането си със сключения между него и ответника договор и едва в частната си жалба излага съображения за недействителност на същия. В тази връзка е изразено разбирането, че въпросът, дали договорът е недействителен, както твърди ищецът, също следва да бъде обсъден и решен от арбитражния съд, защото именно той е компетентен да се произнесе и по действителността на договора.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това е липсата на изрично формулиран от частния касатор въпрос, по отношение на който да бъде преценявано поддържаното от него основание за допускане на касационния контрол. В представеното „пояснение” от 29.03.2012 г. същият е изложил отново съображенията си за неправилност на обжалвания акт, каквито се съдържат и в самата частна касационна жалба, като относимо към изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е единствено твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само по себе си, обаче, това твърдение не е достатъчно, за да обоснове допускане на касационния контрол. Частният касатор е аргументирал посоченото основание с довода, че при постановяване на обжалваното определение е допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и че „това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Следователно, заявеното основание за допускане на касационен контрол е мотивирано с основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/, което е недопустимо, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното, атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2050 от 27.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1774/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: