4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
София13.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1776/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение №230 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 550/2012 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която след отмяна на решение № 343 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 3031/2011 г. на Районен съд – Хасково, е отхвърлен предявения от К.” О. срещу [фирма], [населено място], иск за сумата 7 730 лв., представляваща дължимо обезщетение за наем на съдове, както следва: за период от 13.05.2010 г. до 15.05.2010 г. на 29 броя бутилки и 2 броя варели; за период от 13.05.2010 г. до 22.07.2010 г. на 19 броя бутилки и 1 брой варел, както и за периода от 13.05.2010 г. до 01.11.2010 г. на 29 броя бутилки и 3 броя варела по фактура № 2360/19.11.2010 г. В отхвърлителната част по иска с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 ЗЗД – за разликата над 7 730 лв. до пълния предявен размер от 11599.20 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната на решението и уважаване на иска за заплащане на обезщетение. Твърди, че с прекратяване на договора с ответното дружество за доставка на натриев хипохлорид и течен хлор за дезинфекция на питейни води, и след изтичане на едномесечното предизвестие, е настъпила изискуемостта за връщане на съдовете, в които са доставяни химическите вещества, което неправилно не е било възприето от въззивната инстанция. Счита, че събраните по делото доказателства са достатъчни за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неточно изпълнение, неправилно квалифицирано като обезщетение за пропуснати ползи.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че правният спор е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според касатора, е необходимо произнасянето от страна на ВКС, предвид допуснатата от въззивната инстанция несправедливост при постановяване на решението и излизане от логиката на закона. Искането за допускане на обжалването е обосновано и с твърдения за това, че възникналият правен спор е емблематичен и с произнасянето по него ВКС ще даде ясен отговор по какъв начин трябва да бъдат регулирани подобни търговски взаимоотношения и каква е действителната воля на законодателя.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, като изтъква доводи за непосочен правен въпрос по смисъла на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС и липса на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Хасково, след цялостна и самостоятелна преценка на релевантните факти и доказателства, е приел, че за ответното дружество не е съществувало задължение за връщане на специалните съдове, в които се съдържат доставените от ищеца химични вещества и в договора от 03.08.2009 г./съгласно който е била извършената доставката/ не е бил предвиден срок за връщане на тези съдове. От друга страна, въз основа на гласните доказателства решаващият състав е изразил становище, че към момента на отправяне на поканата за връщане на съдовете, те все още не са били изпразнени от съдържащите се в тях химични вещества, а с оглед установената между страните практика, връщането на празните бутилки и варели е извършвано поетапно. Направен е извод, че претендираното от ищеца обезщетение за причинените му от забавата на ответника вреди, изразяващи се в пропусната възможност да ползва реално съдовете, с което е доставил стоките, предмет на договора, е неоснователно поради недоказване на изискуемостта на задължението на ответника за връщане на тарите и недоказване на реално претърпяна вреда от невръщането им в дадения срок.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на обжалването.
К. изобщо не е формулирал конкретни, обуславящи изхода на делото материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, попадащи в приложното поле на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС непосочването на такъв правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването. Доводите на касатора, свързани със значимостта на делото и необходимостта ВКС да се произнесе по спора с цел постигане на справедливото му разрешаване, не са релевантни към предвидената от законодателя основна предпоставка за достъп до касация. Развитите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съображения могат да бъдат отнесени/ и то частично/ само към поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, наличието на което, обаче, може да се преценява само при доказаност на общата предпоставка.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 400 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 230 от 04.12.2012 г. по гр.д. № 550/2012 г. на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 400/четиристотин/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: