4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№406
София,15.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1666/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. К., А. Г. П., Е. В. Е., С. В. Г., П. А. Я., Х. С. Х. и Н. К. Талигаджиев, чрез процесуалния им пълномощник адвокат Р. Д., против определение № VІ-576 от 05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 2140/2014 г. на Окръжен съд –Бургас, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против определение № 860 от 05.11.2014 г. по гр.д. № 851/2014 г. на Районен съд – Несебър. С посоченото първоинстанционно определение е прекратено производството по гр.д. № 851/2014 г. поради недопустимост на предявените срещу Ловно-рибарско сдружение „Б. 2012 „, [населено място] искове за признаване за установено, че наложеното на ищците наказание изключване с решение на УС на сдружението от 28.04.2014 г. не е влязло в сила, както и, че членствените им правоотношения в сдружението съществуват и не са прекратени.
Частните жалбоподатели поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърдят, че не им е връчен препис от отговора на исковата молба и по този начин е нарушено правото им на защита в процеса, както и, че съдът неправилно е приел, че решението на УС за изключване на членове на сдружението има конститутивно действие. По съображения в жалбата се иска отмяна обжалвания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „ 1. Налице ли е правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, от завеждане на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо на факта – продължава ли да съществува членственото правоотношение между изключените членове и сдружението в случай, че същите са обжалвали решението на Управителния съвет на сдружението за изключването си по реда на ЗЮЛНЦ пред Общото събрание на сдружението и последното не се е произнесло по жалбата; 2. Прекратява ли се членственото правоотношение от момента на постановяване на решенвието на Управителния съвет на сдружение с нестопанска цел за изключване въпреки, че същото е обжалвано по реда на ЗЮЛНЦ пред Общото събрание на сдружението и последното не се е произнесло по жалбата; 3. От кой момент влиза в сила решението на Управителния съвет за изключване на членове на сдружението и от кога същите се считат за изключени; 4. Има ли обжалваното пред Общото събрание на сдружението решение на Управителния съвет за изключване на членове на сдружението конститутивно действие и 5. Налице ли е допуснато съществено процесуално нарушение в случаите, когато съдът в нарушение на чл.8, ал.3 ГПК се е произнесъл по редовността и допустимостта на исковете и е изготвил проекто-доклада си без да изслуша становището на ищеца по депозирания отговор, тъй като не е изпратил препис от отговора на ищеца за становище”. По първия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на определение по ч.гр.д. № 1766/2014 г. на Окръжен съд – Бургас и на решение № 134 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 140/2014 г. на Районен съд – Средец, а по останалите въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдение, че по тях липсва съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, въззивният съд е приел, че за ищците жалбоподатели не е налице правен интерес от предявените искове, тъй като решението на УС за изключване на членове на сдружението, макар и да има конститутивно действие, е предмет на подадена жалба пред Общото събрание на сдружението, по която все още липсва решение. Обстоятелството кога ОС ще разреши въпроса да законосъобразността и уставосъобразността на взетото от УС решение за изключване на жалбоподателите като членове на сдружението не обуславя правен интерес от предявените искове, а преценката дали са настъпили правните последици на решението на УС при заверка на членските карти и ловните билети на жалбоподателите следва да се извърши от всеки от компетентните за това органи, съобразно относимите норми на закона и не е обусловено от решението по предявените установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил като неоснователно оплакването за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение поради непредставяне и невръчване на препис от отговора на исковата молба. Съображенията за това са основани на липсата на процесуална възможност за даване на указания на ответника за представяне на препис от отговора по реда на отстраняване нередовност на отговора, съответно за липса на задължение за изготвяне на служебен препис от отговора на исковата молба, както и на липсата на задължение на съда да се произнесе по допустимостта на предявените искове след изслушване на становището на ищците по отговора на исковата молба. Въззивният съд е изложил и съображения, основани на конкретните обстоятелства по делото – подробно изложените в исковата молба факти, с които е обоснован правният интерес от предявените искове, както и липсата на обосновка на възражението на ответното сдружение за недопустимост на исковете.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, свързан с правния интерес от търсената защита с предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК е значим за делото, но не е доказана поддържаната от жалбоподателите допълнителна предпоставка по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК. Приложените към изложението съдебни актове не установяват твърдяното от жалбоподателите противоречиво разрешаване на първия процесуалноправен въпрос. По делото липсват данни за влизане в сила на определението на Бургаския окръжен съд в обжалваемата му част, както и за влизане в сила на решението на РС-Средец. По отношение на исковете за съществуване на членствените правоотношения между ищците и ответното сдружение, макар и с приложеното определение по ч.гр.д. № 1766/2014 г. на Окръжен съд – Бургас/ в необжалваемата част/ да е приет за допустим такъв иск, по аналогично дело, наличието на правен интерес е изведен от конкретните възражения на ответното сдружение, с които се оспорват членствените правоотношение с ищеца по посоченото дело. Това становище е съобразено и с константната практика на ВКС, че интересът от иска за установяване съществуването на едно правно отношение или на едно право се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело.
Останалите формулирани от частните жалбоподатели материалноправни и процесуалноправни въпроси са изцяло относими към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт и не биха могли да се преценяват при селектирането на жалбите. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ-576 от 05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 2140/2014 г. на Окръжен съд –Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: