8
,
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 28.06.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ………………………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 437 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. К., като [фирма], [населено място] срещу решение № 178/25.10.2016г., постановено по в.гр.д.№ 392/2016г. от Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 146/02.02.2016г. по гр.д.№ 3538/2012г. в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] искове по чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, настъпили от смъртта на отглежданата в язовир „К.” американска дъгова пъстърва, причинена от понижаване нивото на водата под 392 м. за периода 01– 03.2010г., допуснато от служител, на когото ответниците са възложили изпълнението на работата, както и в частта, с която е отменено постановеното по гр.д. № 3538/2012г. определение № 793/07.04.2016 г. и първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските, като допълнително ищецът е осъден да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 500 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че по повод на възложен от [фирма] ремонт на решетката на водовземната кула на ВЕЦ „К.”, на 03.10.2010г. от негови длъжностни лица е изпуснато голямо количество вода от язовир „К.”, с което е понижено нивото на водата под 392 м., определено в графика за октомври 2010г., одобрен от Министерство на околната среда и водите. Не е споделил извода на първоинстанционния съд относно възможността нивото на водата да бъде понижавано под установените 392 м., тъй като е приел същото за императивно установено с оглед предвиждането му в график, утвърден от Министерството, който е неразделна част от разрешителното на ответника [фирма] за водовземане, бил е съгласуван с него и с ответника [фирма] и е бил задължителен за тях. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдебният състав е изложил съображения относно доказано извършване на действия в нарушение на нормативните и технологични правила от длъжностни лица на [фирма] и неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила от длъжности лица на [фирма], при съпричиняване, при и по повод възлагане на работата. Позовавайки се на гласни и писмени доказателства, е приел за пълно и главно доказана причинната връзка с аргумента, че неправомерното поведение на длъжностните лица на ответните дружества е свързано с вредоносния резултат, който не би настъпил при изпълнение на нормативните и технологични задължения. Решаващият съд е счел за доказано настъпването на имуществената вреда за ищеца от погиването на 3 736 867 броя риби, различни грамажни групи. Констатирал е, че претендираното обезщетение не е за претърпени загуби, а е във формата на пропуснати ползи от нереализиране на пазара на продукцията от посоченото количество риба. Приемайки данните от проведената по делото съдебно – счетоводна експертиза за хипотетични и изградени на база редица условности, въззивният съд е направил извода, че претендираната пропусната полза не е установена като реална вреда, поради недоказани от ищеца обективни факти, които да обосноват настъпването на претендираната положителна промяна в патримониума на пострадалия.
За да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че направеното от ответника искане за присъждане на разноски е валидно заявено в преклузивния срок пред първоинстанционния съд, като не е било необходимо изрично посочване, че разноските са за юрисконсултско възнаграждение, както и включването им в списъка на разноските по чл.80 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В т.II от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, по отношение на които са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: 1. „Длъжен ли е в решението си въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи?“; 2. Въпросът относно задължението на съда да приложи нормата на чл.162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер; 3. Въпросът относно необходимостта от пълно доказване на факта на увреждането; 4. „След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача?”; 5. „За да се приеме, че е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца при предявена претенция за пропуснати ползи, дали е необходимо на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, да може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна или е необходимо да може да се направи обоснован извод, че в патримониума на ищеца със сигурност е щяла да настъпи положителна промяна?”.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първа инстанция. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях.
На поставения въпрос е даден отговор и в цитираните от касатора решения, постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение № 77/17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г.о. и решение № 411/27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, IV г.о. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и по събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите на решението, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. В настоящия случай в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, изложил е установената по делото фактическа обстановка, извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е формирал свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на анализа на фактическия и доказателствен материал по делото касаят необосноваността на обжалвания съдебен акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
На поставения втори процесуалноправен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решение № 91/01.06.2015г. по гр.д. № 5023/2014г. на ВКС, III г.о. и решение № 75/05.04.2016г. по гр.д. № 4880/2015г. на ВКС, III г.о., както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 133/18.06.2014г. по гр.д. № 5247/2013г. на ВКС, III г.о.; решение № 253/02.07.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, IV г.о.; решение № 454/11.06.2010г. по гр.д. № 342/2009г. на ВКС, III г.о.; решение № 175/06.06.2011г. по гр.д. № 1242/2010г. на ВКС, III г.о. В същите е прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещото лице. В настоящия случай разпоредбата на чл.162 ГПК е неприложима, тъй като въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни поради неустановяване, че претендираната пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда с оглед доказването на такива обективни факти, на база на които да може да се направи извод, че със сигурност имуществото на пострадалия е щяло да се увеличи през 2011г. с печалбата от реализиране на пазара на продукцията на погиналите през октомври 2010г. риби. Заявеният от касатора въпрос представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, която е основание по чл.281, т.3 ГПК и е без правно значение в производството по допускане на касационното обжалване.
По отношение на третия процесуалноправен въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По смисъла на задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, за да е значим за конкретното дело, трябва да е обусловил изхода на същото. В конкретния случай въпросът е формулиран абстрактно, без да е отнесен към мотивите на въззивния съд, поради което обжалваното решение не съдържа произнасяне по него.
Не е доказан и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото от касатора решение № 488/07.02.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, IV г.о. е неотносимо към настоящия спор. Решаващият съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен не защото е приел за недоказано настъпването на имуществената вреда за касатора, а поради неустановяване, че претендираната пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда по смисъла на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на четвъртия процесуалноправен въпрос. Отговор е даден в задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на ВКС, I г.о и служебно известното на настоящия съдебен състав решение от 15.05.2012г. по гр.д. № 588/2011г. на ВКС, III г.о., по смисъла на които съдът, след като е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, поради което заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. В настоящия случай, в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, въззивният съд е възприел заключенията на проведените по делото съдебни експертизи, след като ги е обсъдил във връзка с останалите събрани по делото доказателства и е постановил решение при изяснени релевантни за спора факти. Отделно от това, поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол и поради това, че същият е относим към правилността на обжалвания съдебен акт.
Поставеният от касатора пети материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретния случай отговорът на въпроса е свързан с преценка на конкретните факти и доказателства, което е относимо към евентуалната неправилност на въззивното решение. Както беше посочено по – горе, преценката за правилността на обжалвания съдебен акт е предмет на самия касационен контрол и не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е налице поддържаното по отношение на него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По смисъла на цитираното от касатора решение № 67/22.04.2013г. по т.д. № 28/2012г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, пропусната полза е всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не е осуетено от неправомерно действие или бездействие. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за причиняването й трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчивайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. При извършване на търговска дейност релевантния факт, при който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза е икономическият резултат от дейността. Обжалваното решение е в съответствие с тази практика. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на обективни факти, от които да може да се направи извод за сигурно увеличение имуществото на пострадалия през 2011г. с печалбата от реализиране на пазара на продукцията на погиналите през октомври 2010г. риби.
По отношение на поставените въпроси не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ако в действителност има противоречива практика на съдилищата, то тя трябва да се докаже с конкретни влезли в сила актове на различни по степен съдилища, постановени по същия правен спор, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай касаторът не е представил влезли в сила съдебни актове на други съдилища, в които значимите за спора въпроси да са решени по друг начин.
В т.I от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага съображения за недопустимост на обжалвания акт в частта, с която е отменено определение № 793/07.04.2016г. и е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като допълнително ищецът е осъден да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 500 лв. Позовавайки се на т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, твърди наличие на втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК и необходимостта от представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК.
Според настоящия съдебния състав не са налице основания за преценка на вероятната недопустимост на въззивното решение, за която ВКС следи служебно съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Според т.9 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС е недопустима молба за изменение на съдебно решение, когато страната, която претендира разноските и иска изменението не е представила списък по чл.80 ГПК. В случая тази страна ( [фирма]) е представила списък на разноските, както е посочил и въззивният съд, поради което даденото разрешение съответства на практиката на ВКС и не съществува вероятност на недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По разноските. На основание чл.78, ал.8 ГПК на всеки от ответниците следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/25.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 392/2016г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. И. К., като [фирма], [населено място], [улица], ет.4, да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 200 лв. (двеста лева) – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Н. И. К., като [фирма], [населено място], [улица], ет.4, да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 200 лв. (двеста лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.