О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
Гр. София, 26.06. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 14.02.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2402 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. П., в качеството й на ЕТ К. – 75 – К. П. с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3564 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 4386/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-33-139 от 11.11.2015 г. по гр.д.№ 53010/2014 г. на СРС, ГО, 33 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Б. П. Б. АД искове за заплащане на сума в размер на 20 978.70 лв. – разлика между размера на платени, но недължими суми за периода 30.08.2007 г. – 05.09.2014 г., и дължимите такива според сключения между страните договор за банков ипотечен кредит от 30.08.2007 г., поради нищожност на клаузи по чл.5 ал.1 и чл.2.2. ал.5 от ОУ на Банката; в евентуалност – за заплащане на същата сума, поради неправилно изчисляване на лихвата, както и на сума от 1 817.78 лв., представляваща недължимо платена такса за управление на кредита от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2014 г. до окончателното им плащане.
Касаторът прави оплаквания, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил всички доводи на страните и събраните във връзка с тях доказателства; неправилно не е изложил мотиви досежно отхвърляне на евентуално предявения иск; неправилно е приел, че ЗЗП е неприложим по отношение на ЕТ, сключил договор за ипотечен кредит; но дори да е така, е налице нарушение на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, с оглед разликата между дължимите и реално претендираните и заплатени лихви, както и несъобразяване от страна на банката с императивните правила на чл.58 ЗКИ. По тези и други подробно наведени доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат съответно уважени, ведно с присъждане на разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. ЗЗП намира ли приложение по отношение на договори, сключени с физически лица, действащи като ЕТ; 2. Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави клауза от договор, сключен с физическо лице, действащо като ЕТ, с която се уговаря, че лихвата по кредита ще се образува въз основа на базов лихвен процент плюс надбавка, при положение, че никъде в договора не се сочи по какъв начин и формула се образува и изчислява този базов лихвен процент и липсват обективни критерии за увеличаване на размера на договорената надбавка; 3. Може ли да се приеме за ясна и разбираема за физическо лице, действащо като ЕТ, клауза от договор, в която се определя, че лихвата ще се изчислява като сбор от базов банков лихвен процент плюс надбавка, при положение, че никъде в договора не се сочи по какъв начин се изчислява и определя базовият банков лихвен процент; 4. При сключен договор за банков кредит, какви са критериите за преценка за наличието или липсата на еквивалентност на престациите; Какви са критериите за определяне на наличие на значителна нееквивалентност на престациите, като основание за нарушаване на добрите нрави; 5. Какви са критериите за наличие на абсолютна неравностойност на уговорените престации и липсата на /не/еквивалентност; 6. При сключен договор за банков кредит с едноличен търговец, следва ли да са описани ясно и конкретно всички данни за общите разходи по кредита и обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят, лихвеният процент и методът на изчисляването му, допълнителните задължения и разходи, съобразно разпоредбата на чл.58 ЗКИ. По така формулираните въпроси се твърди наличието на допълнителните селективни предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради това, че ВКС още не е дал отговор по тях и липсва точна и ясна съдебна практика.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – Б. П. Б. АД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор заявява становище, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съставът на въззивния съд е приел, че се касае за договор за инвестиционен кредит, сключен с едноличен търговец, предназначен да финансира кредитополучателя за придобиване на определен дълготраен актив, в случая – магазин, поради което е част от търговската дейност на кредитополучателя. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или физическо лице, което при сключването на договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Въз основа на горното е заключил, че ищцата не се явява потребител по смисъла на закона и не се ползва от неговата защита.
На следващо място съдът е формирал изводи по доводите на ищцата, че липсата на основание за изменение на лихвения процент и условията за това обуславят противоречие с добрите нрави, в резултат на което е налице липса на еквивалентност на насрещните престации по договора. Преценил е, че към релевантния момент – този на сключването на договора, страните са се ръководили от свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД, като съпоставянето на размера на заплатената лихва, променена съгласно чл.5 ал.1 от договора и чл.2.2. ал.5 от ОУ, не доказва нееквивалентност на престациите. При извършено тълкуване на клаузата на чл.5 ал.1 от договора – систематически, граматически, при съобразяване смисъла, произтичащ от целия договор, неговата цел, добросъвестността, лоялните практики при предоставянето на ипотечни кредити, разпределението на риска, съдът е приел, че общата воля на страните е била лихвата да е променлива величина, зависеща от два компонента – ББЛП и надбавка от 3 %. Приел е, че липсата на посочена стойност на ББЛП в договора, както и на начина, по който той се формира и изменя за срока на договора, не води до нарушаване на добросъвестните търговски практики, т.к. процесът на лихвообразуване е посочен в съответна лихвена методология на банката, с която ищцата е имала възможност да се запознае предварително. Увеличението на надбавката от 3 % на 3.5 % също има своето основание в клаузата на чл.2.2. т.5 от ОУ, с които ищцата се е съгласила. На последно място съдът е посочил, че разликата между заплатените суми за лихви и предвидените такива по погасителния план възлиза на 6 708.63 евро /при главница 120 000 евро/, която сума не може да доведе до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД при сключването на договора, поради значителна нееквивалентност на престациите.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да включва както правни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили резултата по конкретното дело, така и обосноваване /доказване/ на хипотезите по чл.280 ал.1 т.т.1 – 3 ГПК, в които същите са разрешени. Когато страната твърди, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, не е достатъчно да заяви, че по тях няма съдебна практика, а следва да посочи конкретната правна норма, чието тълкуване иска и да се аргументира, в какво се състои нейната непълнота, неяснота или противоречивост, според разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, т.4 вр.т.1 ГПК, което в случая не е сторено.
Първите три правни въпроса са относно приложението на ЗЗП по отношение на физическо лице, което е сключило договора за кредит в качеството му на ЕТ. По отношение на тях не следва да се допуска касационно обжалване, предвид яснотата на правната уредба, с която е очертан кръгът на лицата, подлежащи на закрила като потребители. Въпросите относно критериите, въз основа на които съдът преценява липсата на еквивалентност на престациите като основание за накърняване на добрите нрави при договорите за кредит, водещи до нищожност, не могат да получат различен отговор от този по въпроса, кога договорите противоречат на добрите нрави и са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД. Доколкото се касае за разпоредба на закона, която нито е нова, нито е променяна по същество и по приложението й съществува обилна и трайно установена практика, не се доказват основания за провеждане на отделно тълкуване, гарантиращо точното приложение на закона и значимо за развитието на правото. Няма основание за тълкуване и на разпоредбата на чл.58 ЗКИ за задължителните условия по кредитите, които банката следва да предостави на клиентите си. Това, че въззивният съд е преценил липса на нарушение на тази законова норма може да бъде единствено касационно основание за неправилното й приложение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
Поради това, че не се установяват допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които касаторът се позовава, искането за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
При този изход от спора в настоящата инстанция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, доказани в размер на 835 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 3564 от 22.05.2017 г. по гр.д. № 4386/2016 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА ЕТ К. – 75 – К. П. с ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. П. Б. АД сумата 835 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: