Определение №407 от 12.6.2015 по ч.пр. дело №2174/2174 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407

гр. София, 12.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2174/2015 год.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П.Т., в качеството му на процесуален представител на В. И. С. срещу протоколно определение от 25.02.2015 г., постановено по в.гр.дело № 72/2015 г. на Врачавски окръжен със, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 53373/2014 г. по описа на СРС, 59-ти с-в с влязъл в законна сила съдебен акт.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение
Ответникът по частната жалба Д. п. „Р. о.”, чрез изпълнителния директор Д. П., представляван от юрск. К. П. е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, постановено от въззивна инстанция, поради което подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна,поради следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. С. срещу Д. предприятие „Р. отпадъци” за заплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от сключения колективен трудов договор. В обжалваното определение Врачански окръжен съд е разгледал искането на въззивника Д. п. „Р. о.” за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Съдът е констатирал, че пред Софийски районен съд е образувано тр.д. № 53373/2014 г. по предявен от Д. Т. К. против Д. п. „Р. о.”, ФСО при Д. п. „Р. о.” към НФЕ-КНСБ и ФСО при Д. п. „Р. о.” към ФАЕ на КТ „Подкрепа” иск с правно основание чл. 60 КТ за обявяване недействителността на чл. 40 от сключения между ответниците колективен трудов договор, като противоречащ на Закона за защита от дискриминация и браншовия колективен трудов договор.
За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по делото, въззивният съд е приел,че разрешаването на този спор е обуславящо разрешаването на повдигнатия пред него спор. Посочил е, че е налице връзка на преюдициалност, тъй като предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуване на правоотношението, предмет на настоящото обусловено дело, образувано на втора инстанция пред Врачански окръжен съд по въззивна жалба на Д. п. „Р. о.”. Посочил е, че решението по гр.д. № 53373/2014 г., по описа на СРС ще има правоустановителни последици по отношение и на ищеца в настоящото производство, тъй като се иска обявяване на недействителност. Съдът изрично е подчертал, че в гл. ІV на КТ, регламентираща предмета и действието на колективните трудови договори, не се съдържа разпоредба, аналогична на чл. 75, ал. 1 КТ, нито е предвидено субсидиарно приложение на тези правила, следователно приложение намират общите правила за недействителност.
Обжалваното определение е правилно.
Съдът е приел, че за да се произнесе по иска за дължимост на претендираното обезщетение при прекратяване на трудовия договор следва да съобрази дали регламентиращата го разпоредбата от колективния трудов договор, към който ищецът се е присъединил, е валидна. Изводът, за наличие на преюдициалност на повдигнатия пред Софийски районен съд спор за недействителност на разпоредби от колективния трудов договор по отношение на настоящия спор за присъждане на обезщетение на основание същите, е правилен и обоснован. Произнасянето на съда с влязло в сила решение по отношение действителността на оспорените разпоредби, съдържащи се в колективния трудов договор, ще има правноустановително действие по отношение на всички страни по него.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свързани с действието във времето на евентуално обявената недействителност на разпоредби от колективния трудов договор. Въззивният съд е формирал правилен извод относно приложението на общите правила за недействителността, доколкото в уредбата на колективния трудов договор липсват правила, аналогични на чл. 74-75 КТ.
Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно определение,което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2015г., постановено по в.гр.дело № 72/2015 г. на Врачански окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 53373/2014 г. по описа на СРС, 59-ти с-в.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top