3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. София, 15.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3902/2017 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Н. Ц. Т. и П. Д. Т. от [населено място] за отмяна на влезли в сила съдебни актове – решение от 11.07.2012 г. по гр. дело № 8590/2011 г. на Софийски градски съд и частично потвърденото с него решение от 30.12.2010 г. по гр. дело № 42760/2009 г. на Софийски районен съд, с което първоинстанционният съд частично е уважил искът на [фирма] срещу Н. Ц. Т. с правно основание чл. 415, вр. чл. 124 ГПК, като е признато е за установено вземането на ищеца за стойността на доставена на ответника топлинна енергия за периода м.06.2006 г. – м. 04.2008 г. до размер на сумата 2741.28 лв., при предявен иск за установяване на вземане в размер на сумата 5891.77 лв., ведно със законната лихва и мораторна лихва – обезщетение за забава в размер на сумата 572.49 лв., считано от 16.06.2006 г. до 26.03.2009 г.
С молбата за отмяна се твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2,4 и 5 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане, поради следните съображения:
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. В конкретния случай, молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. По същество молителят релевира оплаквания за неправилност на влезлите в сила съдебни актове, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на тези актове по реда на инстанционния контрол, но които не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС.
Молителката П. Д. Т. не е процесуално легитимирана да иска отмяна на влезлите в сила съдебни актове и подадената молба се явява процесуално недопустима, като противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. Съпрузите не са необходими другари в хипотезата на предявен облигационен иск срещу тях, какъвто е случая, поради което същите нямат задължителна активна процесуална легитимация. Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК единствено заинтересованата страна по делото или лицето, спрямо което решението има сила могат да искат отмяна. В разглежданата хипотеза решенията, чиято отмяна се иска не формират сила на пресъдено нещо спрямо П. Д. Т., с оглед на което молбата за отмяна, като подадена от лице, което не е страна по делото и не е обвързано от последиците на влезлите в сила решения, е процесуално недопустима.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Н. Ц. Т. и П. Д. Т. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила съдебни актове – решение от 11.07.2012 г. по гр. дело № 8590/11 г. на Софийски градски съд и частично потвърденото с него решение от 30.12.2010 г. по гр. дело № 42760/2009 г. на Софийски районен съд с което първоинстанционният съд частично е уважил исковете на [фирма] срещу Н. Ц. Т. с правно основание чл. 415, вр. чл. 124 ГПК, ведно с претендираните лихви, законна лихва и мораторна лихва – обезщетение за забава в размер на сумата 572.49 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: