О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. София, 30.09.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3050/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. П. срещу определение № 1640 от 20.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1425/2019 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт въззивният съд е потвърдил определение № 1235 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 6255/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отменено на основание чл. 253 ГПК разпореждане от 16.12.2016 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателят е бил освободен от задължение за заплащане на държавна такса, и му е било указано да представи доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 090.40 лв.
В частната касационна жалба се твърди, че при постановяване на обжалвания акт не са били отчетени доказателствата относно следните обстоятелства: че от 2009 г. жалбоподателят не е извършвал търговска дейност в качеството си на ЕТ „Медикъл експрес – Методи Петков“, че е извършил дарение в полза на децата си на два недвижими имота, поради което не би могъл да реализира доходи от наеми, както и че с продадените от него земеделски земи е погасил дължими суми по договори за кредит, сключени от него и съпругата му. Поддържа се, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
С определението си САС е приел, че не са налице предпоставки за освобождаване на ищеца от задължение за внасяне на държавна такса в производството, тъй като, въпреки че той получава малки по размер доходи от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност, а съпругата му – само пенсия за инвалидност, по делото са налице данни, че молителят притежава множество недвижими имоти (предимно земеделски земи) в различни райони на страната, както и че има дялово участие в търговско дружество с капитал от непарични вноски в размер на 1 112 540 лв. Този извод е направен при отчитане на представените от жалбоподателя доказателства, че е прехвърлил на децата си два апартамента, находящи се в [населено място], тъй като тези два имота били незначителна част от собствените му недвижими имоти. За недоказани са приети и твърденията му за извършени през 2017 г. продажби на притежаваните от него земеделски земи.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима, но не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос има трайно установена практика на ВКС, съгласно която преценката относно основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелство, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. С определение по ч.гр.д. 1504/18г. на ІІІ ГО и опр. по ч.гр.д. 3087/ 17г. на ІІІ ГО, ВКС е приел, че при противоречие между декларираното имущество от една страна и вписаните актове за собственост в Имотния регистър и вписаните обстоятелства в Търговския регистър от друга страна, представената декларация по чл. 83 ГПК губи материалната си доказателствена сила, поради което не може да обоснове освобождаване от държавна такса. Съобразявайки цитираната практика и въз основа на данните по делото относно съществените разминавания между декларираното имущество и вписаното такова в Имотния регистър и Търговския регистър, въззивният съд е приел, че молителят не е доказал липсата на възможност за заплащане на определената от първоинстанционния съд държавна такса.
Доколкото липсва необходимост от изменение или осъвременяване на практиката по поставения въпрос поради промяна в законодателството или обществено-икономическите условия, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практиката по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК. Не се констатира и противоречие в мотивите на акта, водещо до извод за очевидната му неправилност.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1640 от 20.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1425/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: