О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София 26.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 403/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
“П”(България) АД гр. П. е подала частна касационна жалба против определение № 1844/04.07.2008 год. по ч. гр. д. № 1987/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против разпореждане № 372/18.04.2008 год. по гр. д. № 7780/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което се оставя без уважение искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П. Д. К., въз основа на несъдебно изпълнително основане – запис на заповед от 20.12.2008 год., за сумата 15 211,25 лв.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, ал. І, т. 2 от ГПК.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на твърденията към изложението са приложени копия от изпълнителни листове от 06.03.2007 год. по гр. д. № 242/2007 год. на Хасковския районен съд, от 13.06.2008 год. по ч. гр. д. № 966/2008 год. на Районен съд гр. К., от 20.01.2005 год. /без номер на делото/ на Пловдивския окръжен съд, от 16.02.2005 год. по гр. д. № 665/05 год. на Пловдивския районен съд, и от 07.04.2005 год. по гр. д. № 309/2005 год. на Районен съд гр. А..
Ответникът П. Д. К. от с. К., Област Пловдив, не е заявил становище по реда на чл. 276, ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на частната касационна жалба, тя не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. ІІІ, т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. т. 2 от ГПК, поради следното:
Въззивният съд е приел, че молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е неоснователна, тъй като за да се издаде на основание чл. 418, ал. І ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, записът на заповед трябва да отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. В конкретния случай в записа е отбелязано, че плащането ще стане при предявяване, но не по-късно от 04.01.2009 год., а от доказателствата по делото не се установява молителят да е предявил записа на заповед. ПОС е приел за неоснователно твърдението на молителя, че такова предявяване е извършено на 28.03.2008 год., тъй като отбелязаното в записа на заповед означавало, че К. се е задължил да плати остатъка от задължението си на месечни вноски от минимум 500,00 лв., считано от 02.04.2008 год.
В процесния случай същественият въпрос по който се е произнесъл въззивният съд, е този за предявяването на записа на заповед, като е прието, че “П” (България) АД – Пловдив, не е извършил предявяване, което е обусловило и изхода на производството по чл. 417 ГПК.
Представените от жалбоподателя изпълнителни листове не налагат извод, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. І, т. 2 от ГПК. От изпълнителните листове, издадени въз основа на записи на заповед при действието на отменения ГПК, както и изпълнителният лист от 13.06.2008 год. по ч. гр. д. № 966/2008 год. на Районен съд гр. К., издаден при действието на новия ГПК, е видно, че те са издадени след извършено предявяване на записите на заповед.
От горното следва, че съдилищата са формирали извода си за наличия на основания за издаване на изпълнители листове въз основа на конкретна преценка по всеки отделен случай, с оглед установената по всяко дело фактическа обстановка, както впрочем това е станало и в процесния случай, поради което не може да се приеме, че същественият материалноправен въпрос по настоящото дело, е решаван противоречиво от съдилищата, в какъвто смисъл са поддържаните от жалбоподателя твърдения.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на ПОС.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1844/04.07.08 год. по ч. гр. д. № 1987/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :