О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. София, 10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 381 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на управителя на „Е”О. –гр. Бургас, ЖК”С” бл.8, вх. 1 , ет.8 , ап. 23 пл.”С”№ 7 срещу определение № 1*1от 21.12.2009 г. по ч. гр. д. № 12040/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, ГК, 68 състав разпореждане от 30.10.2009 г. по ч. гр. д. № 42024/ 2009 г. за отхвърляне на депозираното от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Д”ЕООД- гр. С., ул. „Б” №14 за сумата от 3 744,44 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради незаконосъобразност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора въпрос, който, с оглед изложеното в частната касационна жалба и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въззивният съд е приел, че в самото заявление претендираните с него вземания не са индивидуализирани по основание, размер и период.
Релевантният за спора правен въпрос обосновал крайния извод на решаващия съд е, следва ли да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в случай, че в самото заявление претендираните с него вземания не са индивидуализирани по основание, размер и период, т.е. заявлението не отговаря напълно на изискванията по чл.410 ал.2 ГПК.
За да обоснове основание за допускане до касация жалбоподателят твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата като сочи и прилага копия от Опр. №422/7.10.2008 г. на ОС-В. Търново по ч.гр.д. № 952/2008 г. и Опр. № 544/11.11.2009 г.по ч.гр.д. № 1081/09 на същия съд. От така представените копия не става ясно, че двата акта са влезли в сила, поради което с тяхното представяне не се обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
От друга страна по въпроса за съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК препраща към чл.127 ал.1 и ал.2 от ГПК, която съдържа изискване за изложение на обстоятелствата, които пораждат вземането и неговата цена, от което може да се заключи, че когато се касае за задължения за периодични плащания, следва да се посочи конкретната дата на изискуемост на всяка вноска. За вземания за неустойка следва да се посочат и съответните периоди на забавата, включително началния момент на изпадането в забава за всяка една претендирана закъсняла вноска и нейния размер. Тези обстоятелства не са посочени в процесното заявление. Съгласно чл.411 ал.2 т.1 ГПК съдът не следва да уважава заявлението , когато същото не отговаря на горните изисквания на чл.410 ал.2 ГПК. Освен ясната законова разпоредба, даваща отговор на правния въпрос от значение за изхода на спора, налице е и безпротиворечива практика на съдилищата / прим. Опр. № 366/30.12.2008 г. на ВКС,ТК, І ТО по г.гр.д. № 377/2008 г. на ВКС и други /. Така наличната практика и ясната законова разпоредба на чл.411 ал.2 т.1 във вр. с чл.410 ал.2 ГПК изключват наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК- въпросът от значение за изхода по спора да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От изложеното следва, че липсват твърдяните от жалбоподателя основания за допускане до касация на обжалваното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1*1от 21.12.2009 г. по ч. гр. д. № 12040/2009 г.на Софийски градски съд, ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: