6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
С.,21.06.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1022/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ срещу постановеното от Софийски апелативен съд решение № 397 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 138/2010 г. С обжалвания акт е потвърдено решение № 5817 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1477/2006 г. на Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 11 състав, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и Ч. Електро България” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за недължимост на сумата 10 785.83 лв., представляваща стойността на потребена и неотчетена електроенергия по Констативен протокол № ЕК 001491 от 13.04.2006 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав за липса на възникнало в тежест на ищеца задължение да заплати стойността на потребената от него и неотчетена от средството за търговско измерване електроенергия, като счита задължението за доказано с оглед действалите към момента на проверката актове – Закон за енергетиката и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], надлежно приети от доставчика на енергия и публикувани, на които ищецът не се е противопоставил по реда на чл. 70, ал. 2 от същите. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е аргументирано с твърдението, че въззивният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – представеното с въззивната жалба ЕИЦ-сведение за абонатен № [ЕГН] от 27.01.2005 г., в резултат на което е направен погрешният извод за недоказаност на смяната на електромера, ползван от ищеца. В касационната жалба са изложени подробни доводи и във връзка с доказателствената стойност на процесния констативен протокол, който, според касатора, е съставен при спазване на всички изисквания на Общите условия и поради това представлява годно доказателство за отразените в него факти.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросът, свързан с точното прилагане на чл. 67, чл. 70, ал. 2 и чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]; въпросът за характера и правните последици на изготвяните от същото дружество констативни протоколи и въпросът за неправилното приложение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, изразяващо се в необсъждането на едно от представените доказателства – ЕИЦ-сведение за абонатен № [ЕГН] от 27.01.2005 г. и в схематичното изброяване на други. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика касаторът е представил две влезли в сила решения – решение от 18.06.2007 г. по гр. д. № 26747/2006 г. на Софийски районен съд, 36 състав и решение от 22.10.2008 г. по гр. д. № 507/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” отделение.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 01.11.2010г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 10 785.83 лв., представляваща стойността на потребена и неотчетена електроенергия по Констативен протокол № ЕК 001491 от 13.04.2006 г., въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, че към 13.04.2006 г. – датата на извършване на проверката и изготвяне на процесния Констативен протокол, не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената електроенергия на потребителя за минал период от време. По отношение на Констативния протокол решаващият състав е приел, че доколкото не са ангажирани доказателства относно надлежното оправомощаване на извършилите проверката служители да извършват контролни проверки в съответствие с изискванията на чл. 78, ал. 1 от Закона за енергетиката, същият няма характер на официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК /отм./, а е частен свидетелстващ документ и доказателствената му сила е ограничена до установяването на факта, че съдържащото се в него изявление е направено от лицата, които са го подписали. Като негодни да установят както произхода на задължението, така и неговият размер са определени също предизвестие № КП-247 /без дата/ и предложението за корекция на сметка. Отделно от това, като допълнителен аргумент за недължимост на исковата сума въззивният съд е посочил липсата на доказателства за замяна по надлежния ред на монтирания на ищеца електромер с фабричен № 4389520 с нов от страна на [фирма], от което е направен извод, че всички данни и измервания относно електромер с фабричен номер 37494472 не обвързват ищеца като потребител и не пораждат задължения за него.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед мотивите на атакуваното решение, отговарящ на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, е единствено въпросът за доказателствената сила на констативния протокол за корекция на сметка, тъй като решаването на същия има обуславящо значение за изхода на конкретното дело. Посоченото изискване липсва по отношение на останалите два въпроса. Въпросът, свързан с приложимостта на чл. 67, чл. 70, ал. 2 и чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] изобщо не е бил предмет на обсъждане в мотивите на обжалвания акт, тъй като основното съображение на въззивния съд за недължимост на сумата е недоказаност на нарушението, установено в процесния констативен протокол, аргументирано единствено с характера му на частен, а не на официален, свидетелстващ документ, предвид липсата на доказателства за надлежно оправомощаване на съставилите го лица по реда на чл. 78, ал. 1 ЗЕ. Изводът, че за ищеца не е възникнало задължение за плащане на исковата сума, е резултат от извършената от решаващия състав преценка на конкретните доказателства по делото /констативния протокол, предизвестие № КП-247 и предложение за корекция на сметка/. Правилността на тази преценка, обаче, е относима към основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не към основанията за неговото допускане /чл. 280, ал. 1 ГПК/. Посоченото се отнася и за процесуалноправния въпрос, свързан с приложимостта на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. В действителност, този въпрос представлява оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Отделно от това, видно от мотивите на обжалваното решение, изводът, че не е доказана замяна на ползвания от ищеца електромер, направен в резултат от необсъждането на представения с въззивната жалба документ – ЕИЦ-сведение за абонатен № [ЕГН] от 27.01.2005 г., е само допълнителен аргумент за недължимост на исковата сума, т. е. дори и да бе приел твърдяната замяна на електромера за доказана, то това не би довело до различен изход на спора. С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на посочените два въпроса не следва да бъдат обсъждани допълнителните изисквания, специфични за заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Значимият за конкретното дело въпрос – за доказателствената сила на констативния протокол за корекция на сметка – също не може да обоснове допускане на касационния контрол. В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството, че по този въпрос вече е налице задължителна съдебна практика, което изключва наличието и на двете поддържани от касатора основания – по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., ІІ т.о. на Върховен касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, е прието, че констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена стойност и следва да бъде обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, като по отношение разпределението на доказателствена тежест приложими са общите правила на процесуалния закон. В случая, обжалваното решение не противоречи на посочената практика. Именно в съответствие с нея, въззивният съд е преценил констативния протокол като частен свидетелстващ документ, издаден от ответника и удостоверяващ изгодни за него факти, като е изградил правните си изводи за удостоверените в него факти с оглед останалите доказателства по делото и по-конкретно с оглед свидетелските показания – извод, чиято правилност не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 700 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0050869 от 30.10.2010 г., удостоверяващ и плащането на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 397 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 138/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 700 /седемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: