О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 407/20.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3145 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 638/ 13.02.2014 г. по гр. д. № 906/ 2013 г, с което Окръжен съд – Благоевград е отхвърлил искът на Г. Б. М. срещу С. Б. М. с правна квалификация чл. 30 ЗН за възстановяване на неговата запазена част от наследството на баща му Б. С. М. чрез намаляване на дарението с нотариален акт № 169, том ІV, н. д. № 174/ 1975 г.
Недоволен от решението е Г. Б. М., който го обжалва с искане касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с влязло в сила решение по гр. д. № 773/ 2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. К. твърди, че между двете дела има субективен идентитет и по двете са разглеждани претенции по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Б. С. М.: по настоящото – заявената чрез иска по чл. 30 ЗН от Г. Б. М. срещу С. Б. М.; по приключилото – заявената от С. Б. М. чрез възражение по чл. 30 ЗН като защитно средство по предявен установителен иск в защита на собствеността. Според касатора, противоречието се изразява в това, че при съставянето на масата по чл. 31 ЗН предметът на дарението, извършено от общия наследодател в полза на С. Б. М. с нотариален акт № 169, том ІV, н. д. № 174/ 1975 г, е остойностен различно. С обжалваното решение за релевантна е възприета половината стойност на жилището към датата на откриване на наследството, а по приключилото – пълната негова стойност към същия момент. Въпросът, допълнен и уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания е: Какъв е режимът на имуществени отношения между съпрузите за жилището, построено по време на брак въз основа на безвъзмездно учредено право на строеж в полза на единия от съпрузите, когато сградата е завършена преди да влезе в сила СК от 1968 г, но бракът е заварен по смисъла на чл. 103 СК от 1968 г? По същество касаторът намира обжалваното решение постановено в нарушение на чл. 31 ЗН и чл. 29 ЗН.
Ответникът по касация С. Б. М. възразява, че липсват и общото, и допълнителното основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускането на въззивното решение до касационно обжалване. По същество намира обжалваното решение за правилно.
Настоящият състав на Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и касационната жалба е от ищеца. Следователно тя има допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Въпреки изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд отхвърля иска по чл. 30 ЗН, като приема, че: 1) обект на дарението в полза на ответника, извършено с договор по нотариален акт № 169/ 1975 г. от съпрузите М. С. М. и Б. С. М. е жилище на първия етаж от триетажна сграда, което жилище е било съпружеска имуществена общност и 2) не е накърнена запазената част на ищеца от наследството Б. М., който е негов и на ответника баща. За да обоснове втория извод, въззивният съд е включил в масата на наследството половината от стойността на жилището, определена към момента на откриване на наследството на Б. М..
По гр. д. № 773/ 2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, приключило с влязлото в сила решение, е установено по отношение на съпрузите С. Б. М. и Л. Д. М., че Г. Б. М. е собственикът на 5/ 6 идеални части от едно дворно място. При последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 172/ 2007 г, с който С. Б. М. по време на брака с Л. М. е признат за собственик за над 1/ 6 до 1/ 2 идеални части от същото дворно място. По предходното дело Г. Б. М. е обосновал своята материална легитимация с два придобивни способа: 1) наследствено правоприемство от своята майка М. М. и 2) саморъчно завещание от 01.01.1998 г. от своя баща Б. М. с предмет 4/ 6 идеални части от правото на собственост върху дворното място. Отхвърлено е възражението по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на С. Б. М. от наследството на Б. М. чрез намаляване на саморъчното завещание от 01.01.1998 г. и на две дарения от Б. М. в полза на Г. М. – по нотариален акт № 150/ 1978 г, с което съпрузите М. учредяват в полза на Г. Б. М. право на надстрояване в същата сграда с трети жилищен етаж и по нотариален акт № 89/ 1994 г, с което Б. М. след смъртта на своята съпруга дарява на Г. М. 2/ 3 ид. части от тавана в същата сграда. Направен е извод, че запазената част на С. М. от наследството на Б. М. не е накърнена. По приключилото дело въззивният съд е включил в масата на наследството пълната стойност на жилището, определена към момента на откриване на наследството на Б. М..
Следователно и по двете дела е обсъждано правото на възстановяване на запазена част от наследството на Б. М. по отношение на всеки един от двамата негови синове. По настоящото дело – по иска по чл. 30 ЗН, предявен от Г. М. срещу С. М.. По приключилото – по възражение по чл. 30 ЗН от С. М. срещу Г. М.. И по двете дела е установено, че: 1) с договор по нотариален акт № 56/ 10.11.1965 г. С. Х. И. е учредил в полза на М. М. безвъзмездно право на строеж за жилище на първия етаж в собственото му дворно място; 2) към тази дата М. М. и Б. М. са съпрузи; 3) през 1966 – 1967 г. жилищната сграда е завършена като двуетажна; 4) с договор по нотариален акт № 169/ 1975 г. М. М. със съгласието на Б. М. дарява на сина си С. М. първия жилищен етаж от жилищната сграда; 5) през 1993 г. М. М. умира и оставя за наследници своите съпруг и двама сина и 6) на 02.01.2007 г. Б. М. умира и оставя за наследници по закон двамата си синове.
При тези общи и за двете дела факти с обжалваното решение въззивният съд е приел, че половината от стойността на жилището, предмет на дарението по нотариален акт № 169/ 1975 г, е релевантната за иска по чл. 30 ЗН, предявен от Г. М.. По делото, приключило с влязло в сила решение, въззивният съд е приел, че пълната стойност на жилището, предмет на дарението по нотариален акт № 169/ 1975 г, е релевантна за възражението по чл. 30 ЗН на С. М.. Следователно обжалваното решение противоречи на влязлото в сила, като противоречието е последица от това, че при съставянето на масата на наследството жилището, предмет на дарението по нотариален акт № 169/ 1975 г. по настоящото дело е третирано като съпружеска имуществена общност на съпрузите М., а по приключилото – като лична собственост на Б. М..
Въпреки противоречието, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. То е постановено след касационна отмяна на друго въззивно решение по делото, което е било допуснато до касационно обжалване по същия въпрос и на същото основание. В отменителното решение предходният състав на ВКС е приел, че жилището е било имуществена общност от съпрузите М. и Б. М.. С обжалваното решение въззивният състав е съставил масата по чл. 31 ЗН в съответствие с указанията на ВКС, които са били задължителни за него (чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК). Това означава, че по същия въпрос и на същото основание е недопустимо за втори път да бъде допуснато касационно обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 638/ 13.02.2014 г. по гр. д. № 906/ 2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.