О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 09.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 337/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. А. от гр. С. срещу решение № 76 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 1934/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Монтански окръжен съд решение от 30.07.2007 г. по гр. д. № 2/2007 г. С това решение са отхвърлени изцяло предявените от касатора Т. А. А. срещу Е. “ ПОВАЦ – А. В. ”, гр. Б. искове: за сумата 19 913.90 лв. – представляваща стойността на неизпълнени и частично изпълнени строително-монтажни работи по договор от 12.10.2005 г.; за сумата 1 500 лв. – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и за сумата 1 500 лв. – неустойка за неизпълнение на същия договор.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че не е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения по процесния договор за изработка, като твърди, че такова се установява от наложената финансова санкция от страна на Министерство на труда и социалната политика, изпълняващ партньор по подкрепяния от ПРООН проект “К”, изразяваща се в задържане на внесената гаранция от ответния едноличен търговец по сметка на министерството и изключването му от списъка на лицата, осъществяващи строително-монтажни работи по проект “К”.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повторно е развил доводи за неправилност на обжалваното решение, като допускането на касационен контрол на същото е обосновано с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на Върховен касационен съд са представени: решение № 240 от 14.06.2007 г. на ВКС, Търговска колегия; решение № 557 от 24.10.2008 г. по т. д. № 268/2008 г. на І т. о. и определение № 83 от 04.11.2008 г. по т. д. № 490/2008 г. на І т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК.
Ответникът по касация – Е. “П”, гр. Б. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд, след задълбочена преценка на фактическия и доказателствен материал, е приел, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като не е доказано неизпълнение на поетите от ответника задължения по процесния договор от 12.10.2005 г. в количествено и качествено отношение. Този извод е направен с оглед представените по делото и приети без да са оспорени по реда на чл. 154 ГПК /отм./ актове за установяване на извършени строително-монтажни работи и на протокола за приемане на обекта, подписани от страните по договора и от органа, осъществяващ надзорни функции по линия на Проект “К”.
С оглед мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Макар да не е изрично формулиран, би могло да се приеме, че в случая касаторът е поставил въпроса за възможността възложителят по договор за изработка да претендира връщане на част от платеното възнаграждение поради частично неизпълнение на задълженията на изпълнителя по него, след като работата е била приета. Този въпрос безспорно е от решаващо значение за изхода на конкретния спор, поради което следва да се счете, че е осъществена главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсват обаче допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Неоснователно е твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд. Напротив, в пълно съответствие с трайната и непротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана включително и в представените от самия касатор две решения, е приетото от Софийски апелативен съд, че с подписването на актовете за установяване на извършените строително-монтажни работи и за приемане на обекта възложителят-ищец е приел изпълнената работа без възражения, поради което дължи заплащането й. Липсата на възражения срещу изпълнението – както по отношение на количеството, така и по отношение на качеството – има за последица прилагането на предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция за приемане на работата и преклудира възможността на възложителя за последващото й оспорване.
Именно поради наличието на обилна и последователна практика по въпросите, касаещи надлежното изпълнение на договора за извършване на строително-монтажни работи и правата и задълженията на страните при констатиране на недостатъци в изпълнението, както и предвид обстоятелството, че относимите към тази материя разпоредби са достатъчно ясни и не пораждат затруднения при тълкуването и прилагането им, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допълнително обаче следва да се отбележи, че оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение е основано на довод, който се релевира за първи път в касационната жалба и който не е бил заявен в инстанциите по същество, а именно – че виновното неизпълнение от страна на ответника се установява от наложената му от Министерство на труда и социалната политика финансова санкция. Поради това, че не е своевременно заявен, този довод не би могъл да бъде обсъждан от касационната инстанция, дори и касационното обжалване да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 76 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 1934/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: