3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
ГР. С., 18.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7339/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №17862/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу С. Б. по чл.59, ал.9 от СК, за изменение на мерките за упражняване на родителските права за непълнолетното дете на страните В. П., род. през 1997 г., с предоставянето им на бащата. Постановено е детето да живее с майка си по сегашното й местоживеене в Англия и е определен нов режим на лични отношения на бащата, обусловен и съобразен с местоживеенето на детето в чужбина.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: следва ли съдът при разглеждане на претенция по чл.59, ал.9 от СК, без да е сезиран с иск, да тълкува и имплицитно да извежда от разменените по делото книжа, както и от книжата по друго производство между страните, волята на страна / в случая – на ответницата/ по делото; следва ли при служебно произнасяне в интерес на детето да има / да се приложат/ законодателни ограничения на служебното начало или този въпрос следва да се преценява според всеки конкретен случай; допустимо ли е да се определя режим на отношения на детето с родител „по скайп” и с какви правни средства разполага родителят, при неизпълнение на режима. Намира, че тези въпроси са от значение и за развитието на правото, тъй като тълкуването на закона „ ще доведе до стабилитет по отношение на правните субекти” и до осъвременяване на съдебната практика.
Първите два въпроса – за изменението, вкл. и служебно от съда, на мерките за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, са застъпени в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК. Така напр. в р. по гр.д. №765/12 г. на четвърто г.о. на ВКС, постановено за подобен случай – в който родителските права са предоставени на майката, като впоследствие тя е променила постоянното си местожителство и се е установила трайно в чужбина- е посочено, че когато е в интерес на детето да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да определи местоживеене на детето в определена друга държава. Според ВКС „ неправилен е изводът / на въззивния съд/, че въпреки предоставената възможност на съда по реда на чл.59, ал.9 СК служебно да промени мерките на лични отношения, то ако това бъде направено, би се нарушила забраната за влошаване положението на жалбоподателя /чл.271, ал.1 ГПК/. В случаите, при които на съда е предоставена възможността служебно да променя мерките на лични отношения, забраната от общия исков процес за reformatio in peius не се прилага. Ето защо трябва да се приеме, че е в интерес на детето да бъде променено местоживеенето му / в чужбина/”.
По настоящото дело е отхвърлен искът на бащата за изменение на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, а последното е променено в чужбина, при майката, която упражнява родителските права, след подробно изследване на интереса на детето и с оглед становището на родителите, участвали лично в процеса. Съдът може да промени и служебно постановеното местоживеене на детето, когато установи, че това е в негов интерес, както е в случая. По тези искове законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на служебното начало – ППВС №1/74 г., р. VІ.
Третият въпрос също е застъпен в практиката на ВКС. Така още в ППВС №1/74 г., р.ІV е указано на съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, да определят личните отношения между родителите и децата така , че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез други форми на личен контакт на детето с родителя. По смисъла на закона е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера и т. н. С решението на съда обаче не е необходимо да се изброяват всички възможно форми на лични отношения, някои от които следва да се изберат свободно от родителя или от самото дете, особено по време на неговото непълнолетие.
При отчитане на съвременните средства за общуване, постановеното от въззивния съд за личните контакти по скайп съответства на дадените в задължителната практика указания. Санкцията при неизпълнение на така постановените мерки за лични отношения е както и на останалите задължения за незаместимо действие по ГПК – р. по гр.д. №1445/09 г. на ВКС, четвърто г.о.; неизпълнението е основание и за изменение на постановените мерки за упражняване на родителските права – ППВС №1/74 г., р.V.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – поставените въпроси са застъпени в трайната и задължителна практика на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №17862/11 г. от 31.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: