О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място], 26.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3258 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1358 от 10.07.2014г. по гр.д. №923/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №173/15.01.2014г. по гр.д.№7877/13г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване, че ответникът С. Г. М. дължи сумата от 8346,85 лева – главница по договора за кредит от 15.08.2007г., сключен между [фирма] и Н. Н. К. и договори за поръчителство от 15.08.2007г. и 09.11.2011г.; сумата от 505,73 лева – редовна лихва за периода 15.04.2012г. – 04.12.2012г., сумата 30,36 лева – наказателна лихва за периода 15.04.2012г. – 04.12.2012г., законната лихва върху главницата от 04.12.2012г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 177,66 лева – разноски по делото и 406,49 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена в полза на [фирма] заповед №12954 от 05.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №20423/2012г. на ПРС.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът С. Г. М. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изменението на чл.280 ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, с оглед предмета му /вземане за главница и лихви по договор за банков кредит – търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 ТЗ, вр. чл.1 т.7 ТЗ/, при цена на всеки от исковете под 10 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 ГПК, подадената от [фирма] касационна жалба срещу решение №1358 от 10.07.2014г. по гр.д. №923/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.4 ГПК да заплати на С. Г. М. [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 840 лева / осемстотин и четиридесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.