2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1426 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. Димитров, [населено място] срещу определение № 236/26.03.15г., постановено по ч.т.д.№ 93/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4980/23.12.14г. по т.д.№ 2061/14г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване на ипотека, сключен между [фирма], Лидия Д. и Е. Димитров, се основава на твърдението, че ипотеката е учредена като обезпечение на договор за заем, но заемодателят не е предоставил сумата по договора. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила съдебно решение между страните по спора е било установено, че ищецът в настоящото производство дължи на ответника сумата от 170000 лв., представляваща главница по договор за заем от 15.12.04г. Изложени са съображения, че по материалното право, формиращо предмета на влязлото в сила съдебно решение относно дължимостта на сумата, предоставена в заем, е формирана сила на пресъдено нещо, поради което този спор не може да бъде пререшаван, а предявеният иск е недопустим.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят твърди, че в образувано изпълнително дело от взискателя [фирма] срещу длъжниците Лидия Д. и Е. Димитров за сумата от 170000 лв., дължима по договор за заем, призовката за доброволно изпълнение не била получена от Димитров. Подписът на посоченото лице К. Димитров – негов баща бил фалшифициран и следователно жалбоподателят бил лишен от възможността да предяви възражения по реда на чл.254 ГПК /отм./. Сочи, че предявеният иск за разваляне на договорна ипотека е различен от иска за неизпълнение на задължение и поставя въпросите: „Налице ли е между страните отвод за пресъдено нещо с оглед на обективните предели на влезли в сила съдебни актове?” и „При предявяване на положителен иск претендиращият спорното материално право длъжен ли е да изчерпи основанията, от които го извежда /при отхвърляне на предявения иск той може да предяви с нов иск материалното право със същото съдържание, но на друго основание/?”
Първата част на изложението представлява твърдения за факти, които се въвеждат за първи път и са изцяло неотносими към спора, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Поставените два правни въпроса са от значение за допустимостта на предявения иск, но преценката на наличието на сила на пресъдено нещо се извършва за всеки конкретен случай. Принципно разрешение на поставените въпроси е дадено в практиката на ВКС, цитирана в мотивите на първоинстанционното определение, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 236/26.03.15г., постановено по ч.т.д.№ 93/15г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.