6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
Гр.София, 13.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3580 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Б. Г. и Ф. В. Ф., [населено място] срещу решение № 1786/07.08.15г., постановено по т.д.№ 2511/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 240/12.02.15г. по т.д.№ 2444/10г. на Софийския градски съд за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 108, том І, рег.8828, д.№ 95/19.06.09г., сключен между [фирма] /н./ и от друга страна – О. Б. Г. и Ф. В. Ф., на основание П..15 от ПЗР на ЗИДТЗ бр.20/13г. във връзка с чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /в редакцията ДВ бр.70/98г./ по иска на синдика на [фирма] /н./ Е. Т. срещу [фирма] /н./ и О. Б. Г. и Ф. В. Ф.. Със същото решение е оставен без разглеждане искът по чл.647, т.7 ТЗ.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] /н./, [населено място] не взема становище по жалбата.
Ответникът синдикът на [фирма] /н./ Е. Т., чрез пълномощник адв.Д. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение относно фактическите констатации и правните изводи по уважения иск по чл.646, ал.2, т.4 ГПК. С нотариален акт от 19.06.09г. [фирма] е продало на О. Г. и Ф. Ф. недвижим имот за сумата от 15760 лв., за която е удостоверено, че е получена от продавача. Стойността на имота към датата на продажбата е определена от вещото лице в размер на 227915 лв. С решение от 27.07.10г. е открито производството по несъстоятелността на [фирма] с начална дата на неплатежоспобността 02.02.09г. Изложени са съображения, че продажната цена е значително занижена, поради което са налице предпоставките по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ да се приеме, че сделката е нищожна. Първоинстанционният съд е разгледал и въведеното възражение за симулативност на продажбата и като такава за нейната нищожност, свързано с твърдение за наличието на прикрита сделка – даване вместо изпълнение, като прехвърлянето на имота било за погасяване на задължение на продавача към купувачите. С договор за спогодба от 11.05.09г. съдружниците в дружеството (Ф. Ф., О. Г., Д. И. и Х. Марков) се приели, че дружеството [фирма] има задължение за връщане на Ф. и Г. на суми от по 71500 евро, като дружеството ще прехвърли на тези съдружници недвижимия имот. На 18.06.09г. Общото събрание на съдружниците на [фирма] е взело решение за продажбата на описания имот. Прието е за недоказано твърдението, че купувачите по сделката за продажба са имали вземания към дружеството. Решаващите изводи на въззивния съд са за липса на воля да се даде имота за погасяване на дълг вместо да се продаде, както и че изразеното в спогодбата съгласие е непротивопоставимо на трети лица, тъй като договорът няма достоверна дата, поради което не следва да се приеме за симулативен. Въззивният съд е обсъдил въведените с жалбата оплаквания във връзка с възражението за относителна предметна симулация. Изложени са съображения, че договорът за спогодба от 11.05.09г., дори и да е бил в предвидената от закона форма (арг. от чл.17 ЗЗД), не можел да поради желания вещноправен ефект, тъй като дружеството – собственик на имота не е страна по същия. Не е споделена тезата на купувачите, че договорът за спогодба е начало на писмено доказателствено средство за установяване на прикритата сделка и при липса на други писмени доказателства, приетите гласни такива се явявали „недостатъчни”, за да установят прикритата сделка.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят следните въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК:
1.”Следва ли въззивната инстанция, когато мотивира своето решение, като препраща към мотивите на първоинстанционното съгласно чл.272 ГПК, да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви към решението си, в което да даде отговор на направените пред нея оплаквания и да изложи съображенията, поради които възприема направените от първата инстанция правни изводи, към които препраща?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като пространно са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя дадените разрешения в практиката на ВКС, като следва да се уточни, че преценката дали въззивният съд е изложил собствени мотиви, дали е обсъдил въведените с въззивната жалба доводи, както и изложени ли са съображенията, поради които е направено препращането към мотивите на първоинстанционния съд, следва да се осъществява за всеки конкретен случай. Тази преценка е обусловена от основанията, изложени във въззивната жалба, които се съпоставят и със съдържанието на мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща въззивната инстанция. В обжалваното въззивното решение съставът на Софийския апелативен съд действително е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, но това препращане е направено по отношение на приетото за установено наличие на предпоставките на нищожността по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, извън заявените възражения, по които няма изложени във въззивната жалба оплаквания. Заявеното и поддържано възражение за симулативност е обсъдено, а обстоятелството, че дружеството не е страна по договора за спогодба, е счетено за решаващо за формиране на правния извод за неоснователно позоваване на нищожността на прикритата сделка, поради което и останалите доводи не са обсъждани. В този смисъл по поставения въпрос липсват основания за констатиране на противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, поради което не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
2.”Каква следва да бъде формата за действителност на обратния документ – начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, и следва ли същият да е във формата на нотариален акт при условие, че с привидното съглашение страните са прикрили договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот?”. Въведени са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Както е посочено и във въпроса, възпроизвеждащ нормата на чл.165, ал.2 ГПК, документът, представляващ начало на писмено доказателство, следва да е писмен. „Обратният документ”, определен като именно документ, също следва да е писмен, поради което отговорът се съдържа в поставения въпрос. Касаторите мотивират значението на въпроса със становището си, че аргумент за отхвърляне на въззивната жалба е именно приетото от състава на апелативния съд съображение, че договорът за спогодба не е оформен в изискуемата от закона нотариална форма. Действително въззивният съд е посочил, че дори и „договорът да е бил в предвидената от закона форма (арг. от чл.17 ЗЗД)”, то той не би породил желания вещноправен ефект. Отговорът, каква е тази форма според въззивния съд, би следвало да се свърже с възпроизведените от състава на САС мотиви на СГС: „форма за прехвърляне на право на собственост”, но съображения в посочения смисъл настоящият състав на ВКС не открива в първоинстанционното решение. Независимо от тази непрецизна интерпретация на мотивите на СГС, „липсата на форма” не е обосновала решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на възражението за съществуване на валидна прикрита сделка, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационното обжалване.
3.”Достатъчно ли е привидното съглашение да е сключено във формата на нотариален акт, за да е спазена формата за действителност на прикрития договор, когато с него се прехвърлят вещни права върху недвижим имот?”. Касаторите са цитирали практика на ВКС и на други съдилища по отношение на формата по чл.18 ЗЗД, но за този въпрос са относими съображенията по втория въпрос на изложението, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
4.”Когато страната по симулативната сделка е дружество с ограничена отговорност, направеното от физическото лице – негов управител, не от името на дружеството, писмено изявление, с което се разкрива привидността, може ли да бъде използвано като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК за разкриване на тази привидност?”. Въведеното основание е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивния акт с решение № 112/26.01.12г. по т.д.№ 638/10г. на І т.о. на ВКС. С това решение по реда на чл.290 ГПК е прието, че в дружество с ограничена отговорност при искане за разкриване на симулация по търговска сделка обратният документ следва да съдържа волеизявление на страната, на която привидността се противопоставя, което да е изразено от представителния му орган – управителя. Протоколът от проведено общо събрание на съдружниците, обективиращ решение, което не е изпълнено от управителя, няма характер на обратен документ по смисъла на чл.165, ал.1 ГПК, като при прието решение за такава сделка протоколът би могъл да има характер на „начало на писмено доказателствено средство”, което да се преценява за всеки отделен случай предвид на съдържанието му. Според касаторите въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, тъй като апелативния съд не е третирал договора за спогодба като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК и на основание на него да допусне свидетелски показания за разкриване на симулацията. Въззивното решение не е противоречие с практиката на ВКС, тъй като съставът на апелативния съд е направил преценка на документа с оглед на съдържанието му и на тази база не е кредитирал гласните доказателства, които са били събрани от първоинстанционния съд.
5.”В кой момент следва да бъде съставен обратният документ – начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК и следва ли същият да има достоверна дата по чл.181 ГПК, за да се противопостави на трети лица с оглед допустимостта на свидетелски показания за разкриване на симулацията?”. Касаторите сочат съдебна практика, която непротиворечиво дава отговор на този въпрос, а именно, че времето на съставяне на обратния документ е без значение за разкриване на симулацията, както и с оглед на допустимостта на свидетелските показания при твърдения за симулация – по отношение на страните по сделката и съответно за третите лица. В случая въпросът е без значение за решаването на спора, доколкото по делото липсва т.нар. „пълен обратен документ”, а датата на договора за спогодба, за който се твърди, че представлява начало на писмено доказателство, не е обсъждана от гледна точка на недопустимост на гласните доказателства.
6.”Кои лица попадат в кръга на „третите лица” по смисъла на чл.181 ГПК, за които частният документ няма достоверна дата?”. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС е даден отговор на поставения въпрос в смисъл, че трети са лицата, които не са участвали в съставянето на документа и черпят права от лицето, подписало документа, и правата, които черпят, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа (решение № 235/04.06.10г. по гр.д. №176/10г. на ІІ г.о. на ВКС), като въззивното решение не е постановено в противоречие с тази практика.
7.”Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако това е така?”. Така поставен, въпросът е аналогичен на първия въпрос, поради което не следва да се излагат допълнителни съображения.
По така изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Не са представени доказателства за направени разноски от страната, подала отговор на касационната жалба, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1786/07.08.15г., постановено по т.д.№ 2511/15г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.