О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№409
София, 16.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 46 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. М. Т. срещу въззивно решение № 80/18.06.2010 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 216/2010 г. от съд.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. В. Д. чрез адв. И. Д. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за инстанцията по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касаторът е недоволен от размера на присъденото по чл. 45 ЗЗД обезщетение на ищцата Г. В. Д. за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания. Те са резултат от счупване шийката на дясна бедрена кост при нарушение на правилата за движение от Т. Т. като водач на ППС от редовните линии за обществен транспорт.
Т. се обосновава в искането за допускане на касационно обжалване на противоречива съдебна практика на различни съдилища от района на Варненския апелативен съд при определяне размерите на обезщетенията по за причинени неимуществени вреди в следствие на причинени телесни повреди.
Това не се установява от приложените към изложението съдебни решения, по които съдилищата действително са се произнесли по искове с правно основание по чл. 45 ЗЗД. Липсва обаче идентичност в причиненото телесно увреждане, а за всеки отделен случай са преценявани множество различни обстоятелства, специфични за казуса и имащи отношение към неимущественото увреждане /интензивност и продължителност на болките и страданията за пострадалия с оглед и неговите лични чувства, възраст и съпътстващи заболявания/.
Не е осъществена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установената съдебна практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски. Ответникът по касация е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, като адв. И. Д. я представлява безплатно. На осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата касаторът следва да заплати адвокатското възнаграждение на адв. Д.. То е в размер на 933,18 лв., определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 80/18.06.2010 г. на ВАС , постановено по въззивно гр.д. № 216/2010 г. от съд.
ОСЪЖДА Т. М. Т. да заплати на адв. И. Д. като представител на Г. В. Д. сумата в размер на 933,18 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: