2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
[населено място], 04.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 416 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Я. А. М. от [населено място] частна жалба срещу определение № 204 от 05.06.2012г. по гр.д. № 781/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 334 от 08.03.2011г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №57/2011г. Според жалбоподателя обжалваният акт е неправилен. Той счита, че разглеждането на делото пред ВКС следва да стане по реда, по който е започнало, без да се вземат предвид последващите изменения в процесуалните и материалните закони. Освен това изтъква, че цената на иска е 17 550 лв., а не 4387,50 лв. както е приел съда.
Ответникът по частната жалба [община] не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 57/2011г. е въззивно и е приключило с постановяване на решение №334 от 08.03.2011г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3909/2010г. за отхвърляне на предявения от Я. А. М. против [община] иск за установяване, че е собственик по давностно владение в периода от 01.06.1996г. до 01.07.2006г. на ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на в [населено място] с площ * кв.м., със стар идентификатор *, както и на изградената в него сграда с идентификатор * със застроена площ * кв.м. на един етаж с предназначение постройка на допълващо застрояване. При предявяване на иска е представено удостоверение, според което данъчната оценка на УПИ *,*,* в кв.* по плана на V-та гр.част в [населено място] е 17 550лв., а само на частта на ищеца – имот пл.№ * е 4387,50лв. В молба от 19.04.2010г. преди даване ход на делото ищецът изрично е заявил, че цената на неговия имот и съответно цената на иска е 4387,50лв. Въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 70, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради това, че цената на иска не надхвърля 5000лв.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението в ДВ бр. 100/2010г., която е приложима към настоящата касационна жалба, подадена на 18.04.2011г., постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000лв. Видно от горепосочените данни, че цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал.1,т.2 ГПК е под 5 000лв. Затова обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Д., че като данъчна оценка на имота следва да се счита сумата 17 550 лв. е в противоречие с поддържаното от ищеца в първоинстанционното производство /виж молбата на л. 33/, а и с данните по делото, че спорът касае само имот пл. № *, който е бил включен в съсобствен УПИ, а понастоящем се идентифицира по посочения по-горе начин по кадастралната карта на [населено място].
Несъстоятелен е и следващия довод за неприложимост на изменението на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК спрямо настоящето производство. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК само висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а в случая производството по касационната жалба е образувано, т.е. е висящо пред касационната инстанция след изменението на закона.
При горните изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 204 от 05.06.2012г. по гр.д. № 781/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Я. А. М. против решение № 334 от 08.03.2011г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №57/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.