8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
[населено място] , 08.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1283 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка против постановеното на 11.08.2011 год. решение № 1496 по гр.д.№ 1535 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение – 5 състав , с което е потвърдено решение № 183 / 14.02.2011 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 12 състав , по т.д.№ 800 / 2010 год. , с което касаторът е осъден да преустанови неправомерното използване на фотография – обект на авторско право на ищцата Р. Ч. , последством емитиране на възпоменателна монета „ 110 години от рождението на Д. У. „ , в тираж от 8000 бр. ,с номинал 2 лева , ведно с постановено разгласяване на решението чрез Б. и публикации във вестниците „ Труд „ и „ Сега „ и възмездяване на разноски. К. оспорва допустимостта на постановеното въззивно решение и претендира обезсилването му.В евентуалност поддържа неправилност на същото , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.95 ал.1 т.2 от ЗАПСП , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , във връзка със съвкупната преценка на доказателствата и доказателствената сила на писмени документи и необоснованост .Формулира основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна оспорва касационната жалба , като по допустимостта на касационното обжалване счита, че формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не са правни въпроси , включени в предмета на спора и обуславящи решаващите изводи на съда . Приложената съдебна практика страната не намира относима към настоящия спор , поради което оспорва и наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищцата – Р. Ч. е предявила против Българска народна банка кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 95 ал.1 т.2 пр.1 от ЗАПСП за преустановяване нарушението по използване на авторското й произведение – фотография на художника Д. У. , чрез копирането му по специфичен технически начин върху медна юбилейна монета по случай 110 години от рождението на художника, емитирана в тираж от 8 000 бр., с номинал 2 лева . Използването се твърди по няколко начина , по смисъла на чл. 18 ал.2 от ЗАПСП : възпроизвеждане на произведението / т. 1 / , преработка / т.8 / и разпространение / т. 2 / , като наред с преработката чрез създаване проект и матрица на юбилейната монета , се твърди и възпроизвеждане на авторското произведение на ищцата върху юбилейна брошура , разпространявана ведно с монетата .Първоинстанционният съд , непрецизно с оглед различните заявени форми на използване на произведението , при безспорно установено авторство върху фотографията – обект на твърдяно от Р. Ч. авторско право , се е произнесъл единствено по иск по чл.95 ал.1 т.2 пр.първо от ЗАПСП , постановявайки преустановяване нарушение , изразяващо се в „ емитирането „ / в смисъл на изработване и разпространение , посочено в мотивите / на монетата в горепосочения тираж . В мотивите на съдебното решение съдът е приел за установено използване авторското произведение на Р. Ч. / фотография на Д. У. / , без нейно съгласие, като нарушението визира в преработката, възпроизвеждането и разпространението на самата юбилейна монета. В., в исковата молба / частта по приетите за разглеждане по т.д.№ 800 / 2010 год. на СГС искове /, ищцата е претендирала на основание чл.95 ал.1 т.2 пр. 1 от ЗАПСП осъждане ответника да преустанови нарушението на авторските й права ,чрез използване на авторското произведение – портретна фотография на Д. У. без нейно съгласие и без посочване на авторството й , възприемайки като такова нарушение именно изработката и разпространението на монетата и намирайки в същото проявление на всяко от преждепосочените видове използване / чл.18 ал.2 т. 1,2 и 8 ЗАПСП / – преработка, възпроизвеждане , разпространение Имуществените й претенции , отделени в самостоятелно производство, са също калкулирани на основата на процент от пазарната стойност на всяка от емитираните монети . В проекто-доклада си по делото / разпореждане – стр. 111 по номерацията на делото / първоинстанционният съд е приел , че е предявен иск за преустановяване нарушението , с правно основание чл.95 ал. 1 т.2 ЗАПСП, като в изложението правилно е посочил, но неразграничил формите на използване спрямо всяко от обективираните предмети на нарушения – брошура и монета . В становището си по проекто-доклада / стр. 120 / БНБ изрично е възразила срещу формална правна квалификация чл.95 ал.1 т.2 ЗАПСП, вместо конкретизация в съответствие с петитума на исковата молба – предл.първо на същата разпоредба . Съдът не е постановил промяна спрямо проекто-доклада, възприет за окончателен такъв .
Въззивният съд е приел за установен факта на преработка на авторското произведение на ищцата , чрез използването му без разрешение при изготвянето на проект за медна възпоменателна монета „ 110 години от рождението на Д. У. ” и копирането му върху матрица , за нуждите на производството на монетите . Приел е ,че при липса на съгласие за преработката / използване по смисъла на чл.18 ал.2 т. 8 ЗАПСП / всяко използване на производната творба , макар да представлява самостоятелен обект на авторско право , съставлява нарушение , което правилно ответникът е осъден да преустанови . Въззивният съд изрично е изложил мотиви , че постановеното първоинстанционно решение не съдържа произнасяне по цялото искане на ищцата , което като предмет на нарушението, чието преустановяване се претендира, визира както емитирането , така и разпространението на юбилейните монети ,изхождайки от установеното значение на думата „ емитиране „, независимо от вложеното в това понятие от първоинстанционния съд , видно от мотивите му. Липсва , обаче, искане за допълване на решението по това искане от страна на ищцата .
К. намира, че противно на предявения иск по чл.95 ал.1 т.2 предл.първо от ЗАПСП , е осъден в хипотезата на предл. второ на същата разпоредба – забрана за бъдещо извършване на дейността , съставляваща неправомерно използване , с което обосновава и недопустимостта на постановеното първоинстанционно и въззивно решения – произнасяне по непредявен иск, при подменен от съда предмет на иска . Същевременно твърди, че с оглед емитирането на монетата в конкретна година и обвързващ тираж , емитирането й , каквото нарушение съдът е постановил да бъде преустановено , е приключило още към момента на подаване на исковата молба. Предвид последното намира, че искът е лишен от правен интерес и решението и на това основание недопустимо .
Въззивният съд действително е изложил мотиви, че за ищцата съществува интерес от предявяване на иск за забрана на бъдещото изработване и разпространение на монетите , доколкото ответникът разполага с техническите средства за това – хипотеза на чл.95 ал. 1 т.2 предл. второ от ЗАПСП . Диспозитив с такъв предмет , обаче, първоинстанционното решение, единствено потвърдено , а не отменено и изменено от въззивния съд , не съдържа .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване касаторът БНБ формулира 5 въпроса, по всеки от които настоящият състав намира следното :
Първият от поставените въпроси е : „ Разпоредбата на чл.95 ал.1 т.2 ЗАПСП два или един иск урежда – съответно предл. първо и предл. второ на същата могат ли да бъдат предмет на самостоятелни претенции или предявяването на първата хипотеза предпоставя и произнасяне на съда по втората, т.е. не следва ли за произнасяне и в двете хипотези ищецът да е предявил самостоятелни, обективно съединени искове по предл. първо и предл. второ на чл.95 ал.1 т.2 ЗАПСП ? „ .
Както се посочи по-горе , макар въззивният съд да е изложил мотиви в аспект на съществуващ за ищцата правен интерес и от предявяване на иск за забрана бъдещо използване на произведението й по приетия за установен от съда начин , въззивният съд единствено е потвърдил постановеното първоинстанционно решение , което съдържа диспозитив по иск с правно основание чл.95 ал.1 т.2 предл.първо от ЗАПСП – за преустановяване на нарушението / предприетото емитиране на разпоредения вече тираж от 8 000 бр./, не и за бъдеща забрана на идентично по вид използване. Няма произнасяне с такъв предмет . Още повече, въззивният съд не е споделил извод за единство на иска по чл.95 ал. 1 т.2 ЗАПСП в смисъла , предопределящ въпроса на касатора : че с предявяването на първата хипотеза, съдът дължи задължително произнасяне и по втората . Следователно така формулирания въпрос не покрива общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК : не съставлява правен въпрос , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда .
По същите съображения не следва да се приеме , че обосновава допустимост на касационното обжалване поставеният под № 2 въпрос : „ Може ли съдът служебно да определи формите на използване на авторското произведение , респ. формите на нарушението ,чието преустановяване се претендира и ако допусне това, не предпоставя ли с това си действие недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск ? Недостатъчната индивидуализация на формите на използване на авторското произведение не следва ли да бъде преодоляна с указания на съда по реда на чл.129 ал.2 от ГПК ? „ .
Ищцата е индивидуализирала достатъчно ясно формите на използване на авторската си творба, без да са идентични / в който смисъл настоящият състав е уточнил поставения въпрос / с формите , в които се обективира нарушението / , респ. е конкретизирала в какво намира , че се изразява нарушението , включвайки и изработването и разпространението на юбилейния тираж монети . Дали това е така , а не се ограничава до преработката с изготвянето на проекта за юбилейна монета, каквито възражения е навел ответника , е въпрос по основателността на иска . В този смисъл няма неяснота или непълнота на изложението в исковата молба, нито разминаване между претенцията и произнасянето на съда, освен в аспект на неразгледани всички проявни форми на използване и нарушение на авторското право на ищцата , но без същата да е поискала допълване на решението . При това , така зададеният въпрос касае процесуални действия на първоинстанционния съд, като към въззивното решение не обосновава довод за неправилност, а евентуално – за недопустимост .
Третият от поставените въпроси , изхождайки от изложението, касае преждепосочените съображения на въззивния съд относно правният интерес на ищцата и от забрана на бъдещо използване на произведението й, предвид средствата за възпроизводство на монетите, с които средства ответникът продължава да разполага . К. се противопоставя на съобразяването на този факт като безспорен, при това въведен едва с въззивната жалба . Въпросът е формулиран както следва :„ Кой е моментът , в който настъпва преклузията за посочване на факти , представяне и събиране на доказателства в бързите производства по Глава ХХV на ГПК и може ли съдът да съобрази факт, въведен едва с въззивната жалба , без да е бил предмет на доклада по делото и указанията на съда ? „ . Макар и посочен като безспорно установен факт в мотивите на въззивния съд , притежанието на средствата за възпроизводство от ответника не обуславя решаващ извод по иск , по който съдът се е произнесъл , предпоставящ забрана за бъдещо използване на същите по ново производство и разпространение на монети , извън разпоредения и предприет за изработка тираж от 8 000 бр. , до които първоинстанционният съд изрично е ограничил произнасянето си за преустановяване на нарушението .В този смисъл въпросът не е включен в предмета на спора , тъй като макар и установен като безспорен , соченият факт не е релевантен по отношение разгледаната претенция и не предопределя изхода на спора по същата . При това относно преклузията в бързото производство по глава ХХV ГПК самият касатор сочи постановено решение по чл.290 ГПК,задължителна съдебна практика :реш.№ 416 / 12.07.2010 год. по гр.д.№ 531 / 2009 год. на ІV гр. отд. на ВКС . Обстоятелството , че е постановено по друг вид спор , включен в обхвата на бързото производство по чл.310 ал.1 т.1 ГПК , не предопределя специфика ,обуславяща отделен отговор на въпроса и за производства по исковете по чл.310 ал.1 т. 3 ГПК .
К. поставя и въпрос : „ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства , без да обсъди останалите в съвкупност и да изложи съображения защо не ги кредитира , вкл. в случаите на препращане към мотивите на първоинстанционния съд ? „ . От изложението към този въпрос не се установяват конкретните съображения на страната за формулирането му , но са изводими от касационната и въззивната жалби . Така зададен, същият е фактологично обусловен – предпоставя преценка на правилността на съдопроизводствени действия на съда / при това неконкретизирани / , която е предмет на произнасянето по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Доколкото съгласно чл.269 предл. второ от ГПК въззивният съд е ограничен по преценка правилността на първоинстанционното решение до наведените в жалбата доводи , настоящият състав съобрази, че в аспект на преценка на доказателствата , тези доводи са касаели неуважени от първоинстанционния съд доказателствени искания / свидетели / , както и необсъдени от същия доказателства / решение № 6 от 15.01.2009 год. на БНБ обн. ДВ бр. 9 от 2009 год. / , по установяване приключило към подаването на исковата молба емитиране на монетите, респ. относно оборване вината на автора на проекта, с оглед приложението на чл.95б от ЗАПСП . Нито въпросът, нито изложението към същия, са относими към правни изводи на въззивния съд по приложение процесуалните норми ,детайлизиращи принципите на чл.7 и чл.10 ГПК, относно доказването и доказателствените средства, респ. задължителното съдържание на мотивите , които изводи да са в противоречие с прилагането му от задължителната съдебна практика , с което и въпросът да предпоставя еднозначен , принципен отговор , а не анализ на конкретните процесуални действия на съда . Следователно въпросът няма характеристиката на правен по чл.280 ал.1 ГПК .
Петият от поставените въпроси е : „ Длъжен ли е въззивния съд , в случаите на нарушения от първоинстанционния съд на задълженията му по доклада по делото , вкл. изготвянето на неточен или непълен доклад, сам да изготви надлежен такъв , указвайки на страните фактите , които се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената тежест ? „ . Въззивният съд не е коментирал непълнота или неточност на доклада . Въпросът , с оглед изложението към същия , е обусловен от мотивите на въззивния съд относно непроизнасяне от първоинстанционния съд по пълния предмет на предявеното искане . Последното , само по себе си , не обуславя нарушение , свързано с доклада и изобщо със задълженията на съда по чл.145 и чл.146 от ГПК . В. относно задълженията на въззивния съд при пропуски на първоинстанционния , по приложението на чл.145 ГПК и чл.146 ГПК, във връзка с чл.266 от ГПК, е налице многобройна, непротиворечива и актуална задължителна съдебна практика : така реш. по т.д.№ 13 / 2010 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 110 / 17.08.2011 год. по т.д.№ 597/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС , реш.№429 от 21.06.2010 год. по гр.д.№ 1151 / 2009 год. на І г.о. на ВКС , реш.№ 138 / 25.03.2011 год. по гр.д.№ 1127 / 2010 год. на ІV гр. отд. на ВКС , решение № 700 от 06.12.2010 год. по гр.д. № 304 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС , решение от 18.06.2010 год. по гр.д.№ 1183 / 2009 год. на ІІІ гр. отд. , решение № 549 от 29.10.2010 год. по гр.д.№ 56 / 2010 год. на ІV гр. отд. и др. . Така формулираният въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ВКС , като напълно неотносим към предмета на спора .
В съответствие с указанията на ТР 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав извърши преценка относно вероятна недопустимост на иска, в съответствие с доводите на касатора и не намира установима такава , по гореизложените съображения : твърдението за недопустимост на въззивното решение се обуславя от довода за потвърждаване на първоинстанционното недопустимо решение , предвид произнасяне на съда по непредявен иск – с правно основание чл.95 ал.1 т.2 предл. второ от ЗАПСП – постановяване забрана за бъдещо използване на авторското произведение на ищцата . Такова произнасяне не е налице . Доколкото недопустимостта по предявения иск – с правно основание чл. 95 ал.1 т.2 предл.първо ЗАПСП се извежда и от твърдението за преустановено емитиране на юбилейната монета към датата на предявяването му и оттук – с липса на правен интерес от воденето на делото , следва да се съобрази, че правният интерес се основава на твърденията на страната за относими към същия факти и обстоятелства , а не от предмета на защитата и оспорването им , в случай на успех , водещи до отхвърляне на иска като неоснователен .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1496 / 11.08.2011 год. по гр.д.№ 1535 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 5 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :