О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София 22.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 146/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 166-то С. у. „Васил Левски” гр. С., подадена от пълномощника адв. И, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, от 22.06.2009г. по в.гр.д. № 3859/2008г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, 62 с-в, от 12.11.2008г. по гр.д. № 23023/2008г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на С. Й. Б. – Б. срещу 166-то С. у. „Васил Левски”.
Ответницата по касация С. Й. Б. – Б. от гр. С. в подадения писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е прел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В нея не са изложени конкретните факти, мотивирали работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Възпроизведен е законовият текст на чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения пред „външни фактори”, без да са описани обстоятелствата, индивидуализиращи конкретното деяние, а именно действия или бездействия, извършени от ищцата.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът 166-то С. у. „Васил Левски” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби. Поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, тъй като отговорът му е формирал решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението, но той не се решава противоречиво от съдилищата. В приложените съдебни решения не е обсъждан въпросът за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание, с изключение на решение № 943/2006г. ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че неправилната квалификация, дадена в заповедта за дисциплинарно уволнение, не обуславя сама по себе си неговата незаконност, тъй като от значение са изложените в заповедта фактически основания. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика за необходимостта да се мотивира актът на работодателя, с който на работника или служителя се налага дисциплинарно наказание, с оглед обезпечаване на правото му на защита. В случая заповедта за дисциплинарно уволнение не съдържа каквито и да е конкретни обстоятелства за извършени нарушения, дата или период на извършване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, от 22.06.2009г. по в.гр.д. № 3859/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: