2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 23.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 41 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по спор между Пловдивския окръжен съд и Административния съд – [населено място] за подсъдността на предявен от И. И. К. срещу Г. д. „И. на н.” (ГДИН) осъдителен иск за обезщетение в размер 200 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, понесени поради бездействие на затворническата администрация да осигури физическото и психическото му здраве през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от месец декември 2011 г. до подаването на исковата молба на 12.10.2012 г.
Исковата молба е подадена до Административния съд – [населено място], който е приел, че в случая не се претендират вреди от административна дейност, а вреди от действия на правораздавателни органи, които са изключени от обхвата на чл. 1 от ЗОДОВ и по аргумент от ал. 2 на същия член, предявеният иск за вреди от изброените в чл. 2, т.т.1-6 от ЗОДОВ е изключен от подведомствеността на административните съдилища и следва да се разгледа по общия гражданскоправен исков ред, в конкретния случай – от Пловдивския окръжен съд.
Пловдивския окръжен съд, като е взел предвид изложеното в исковата молба и разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 1, чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 6, чл. 12, ал. 1-3, чл. 41 и чл. 43, ал. 1 от ЗИНЗС, е достигнал до извода, че дейността по изпълнение на наказанията, наложени по реда на НПК, представлява административна дейност по упражняване на държавна принуда от страна на органите и институциите, на които тя е възложена по закон, а отговорността на същите, когато такава се претендира, както в случая – произтичаща от противозаконно бездействие на същите органи, попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и производството, в което следва да бъде реализирана, по силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, е това по АПК, поради което компетентен да разгледа иска е Административният съд – [населено място]. По тези съображения, окръжният съд е повдигнал спора за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав, сформиран съгласно 135, ал. 4 от АПК, намира, че спорът по предявения иск е подсъден на Административния съд – [населено място], по следните съображения:
Правната квалификация на иска (в случая – по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ), респ. съдопроизводственият ред, по който той следва да се разгледа, и компетентният за това съд, следва да се определят предвид изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Предявеният в случая осъдителен иск за обезщетение в размер 200 000 лв., се основава на твърденията на ищеца, че по време на изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], поради бездействие на затворническата администрация (и конкретно – на началника на затвора) и неизпълнение на законовото й задължение да създаде условия за опазване на здравето му, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в развиване на тежко заболяване – туберкулозен плеврит, наложило провеждане на животоспасяваща операция, с оглед което ищецът търпял и болки, затруднения в дишането, силен задух, загуба на тегло, залежаване и занижаване на възможността да поддържа лична хигиена, страх поради сериозен риск за живота му и др. Ищецът е посочил и че отговорност за причинените му вреди носи ответната ГДИН, която по закон е специализирана административна структура, юридическо лице към министъра на правосъдието и упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.
Така изложеното в исковата молба, че ищецът е претърпял процесните неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация при осъществяване на възложената им от закона (ЗИНЗС) административна дейност по изпълнение на наказанията, несъмнено налага предявеният иск да се квалифицира, не като такъв в която и да било от хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, а като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, този иск подлежи на разглеждане по реда, установен в АПК, и конкретно – по реда на чл. 203 и сл. от АПК. При това положение, и съгласно правилата за родовата и местната подсъдност, установени в АПК, искът следва да се разгледа от Административния съд – [населено място].
Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от И. И. К. срещу Г. д. „И. на н.” осъдителен иск за обезщетение в размер 200 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, понесени поради бездействие на затворническата администрация да осигури физическото и психическото му здраве през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от месец декември 2011 г. до подаването на исковата молба на 12.10.2012 г., е Административният съд – [населено място];
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административния съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.