5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 29.01.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4646 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№27.07.2017г., подадена от М. С. Т. чрез процесуалния й представител адв.Г. М., срещу решение №4521/2206.2017г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д.№754/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което допуснатият до делба недвижим имот /УПИ X.-150 в кв.36 по плана на [населено място], Столична община-район П., [улица], с идентификатор 14831.6501.150 по КККР, с площ от 603 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м. и построената в имота едноетажна паянтова постройка със застроена площ от около 8 кв.м. с ламаринен покрив-кокошарник/ е възложен по реда на чл.349, ал.2, изр. 1 ГПК в дял на В. К. Т., която ще стане едноличен собственик на възложения й в дял недвижим имот при условие и след като изплати на съделителката-съсобственик М. С. Т. сумата от 10832.50лв., ведно със законната лихва върху тази сума, в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение, като М. С. е осъдена да заплати на В. К. Т. сумата от 3565.83лв. направени в първоинстанционното производство разноски за възнаграждение за един адвокат съобразно дела й в съсобствеността и на основание чл.355, изр. второ ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК; сумата 27.20лв. разноски за вещо лице за оценка и поделяемост на делбения имот съобразно дела й в съсобствеността, както и сумата от 10.68лв. разноски за вписване на исковата молба съобразно дела й в съсобствеността.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са формирали решаващата му воля в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1 от 19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС; решение №83/2012г. по гр.д.№739/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС; решение №700/06.12.2010г. по гр.д.№304/2010г. на Трето ГО на ВКС; решение №549 по гр.д.№56/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №172 по гр.д.№386/2009г. на Трето ГО на ВКС; решение №385 по гр.д.№1245/2009г. на Трето ГО на ВКС; решение №700 по гр.д.№304/2010г. на Трето ГО на ВКС и решение №644 по гр.д.№1269/2009г. на Четвърто ГО на ВКС/, а именно:
1.Чия е доказателствената тежест относно наличието на предпоставките за възлагане по чл.349 ГПК – на съделителя, който е предявил претенцията или на другата страна по делото;
2.Трябва ли въззивният съд да следи за допуснати процесуални нарушения и при констатирани такива по чл.146 ГПК следва ли да се повтори опороченото действие като се дадат съответните указания;
3.Преклудират ли се правата за извършване на определено процесуално действие, ако липсват указания от съда в тази насока, включително и от въззивната инстанция.
Касаторът поддържа, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че съделителката М. Т. не е оспорила и не е навела твърдения за наличието на друг, самостоятелен обект, даващ основание за изключване приложението на разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, поради което твърденията й за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, изразяващи се в допуснато процесуално нарушение, свързано с недаване на пълни и точни указания за доказване наличието или липсата на друго жилище, са неоснователни.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК съделителката В. К. Т. изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски в размер на 400лв.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С решение от 23.02.2015г., постановено по гр.д.№30437/2913г. по описа на Софийски районен съд, Второ ГО, 123 състав е допуснато извършването на съдебна делба между В. К. Т. и М. С. Т. на УПИ X.-150 в кв.36 по плана на [населено място], Столична община-район П., с идентификатор 14831.6501.150 по КККР, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м. и едноетажна паянтова постройка с ламаринен покрив-кокошарник, с площ от около 8 кв.м., при квоти 11/12 идеални части за В. К. Т. и 1/12 идеална част за М. С. Т..
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което допуснатият до делба недвижим имот е поставен в дял на съделителката В. К. Т. по реда на чл.349, ал.2 ГПК.
Въз основа на доказателствата по делото е прието, че допуснатият до делба имот е реално неподеляем и представлява самостоятелно обособен жилищен обект /заключение на изслушаната СТЕ/; че съсобствеността върху жилищния имот е възникнала между съделителите по наследство, оставено им от общия наследодател Т. Д. Т., починал на 11.03.2008г., като В. К. Т., преживяла съпруга на наследодателя, е придобила и част от имота след откриване на наследството чрез възмездна сделка /н.а.№103/2008г./, с която другите наследници Е. С. Т. и П. Д. Б. са й прехвърлили притежаваните от тях идеални части от процесния наследствен имот; че при откриване на наследството през 2008г. преживялата съпруга на наследодателя В. е живяла в процесния имот.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за извършване на делбата чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК в дял на преживялата съпруга на наследодателя.
За неоснователни са приети твърденията на съделителката М. С. за допуснато процесуално нарушение от първоинстаницонния съд, свързано с недаване на пълни и точни указания по отношение правата на съделителите, както и за неправилност на извода за липса на друго жилище за В. К., на която имотът е възложен.
Изложени са съображения, че при извършено във въззивната жалба или отговора позоваване на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла на чл.146, ал.1 ГПК, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. В конкретния случай е прието, че съделителката М. С. не е оспорила, не е навела твърдения за наличието на друг самостоятелен обект, даващ основание за изключване приложението на разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, поради което твърденията й за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са неоснователни.
За неоснователни са приети и оплакванията, свързани с присъдените разноски, основани на твърдения, че същите се доближават до сумата за уравнение на дела.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно естеството на съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени при наведени доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвянето на доклада по делото /твърдения за непълен или неточен доклад/, съответстват на тълкуването на правомощията на въззивната инстанция, дадено от ОСГТК на ВКС в т.2 на ТР 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. – в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В съотвествие с това тълкуване и трайно установената практика на ВКС е и извършената от въззивния съд преценка за съответствието на извършените от първоинстанционния съд действия по докладването на делото и разпределянето на доказателствената тежест между съделителите с оглед наведените от тях твърдения и направените оспорвания.
В практиката на ВКС се приема, че при наличие на оспорване на отрицателно фактическо твърдение, каквото е и твърдението, че претендиращият възлагане на недвижим имот по реда на чл.349 ГПК съделител няма друго жилище, този съделител следва да докаже твърдението си /решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г., Второ ГО на ВКС/. В случая за установяването на тази предпоставка съделителката В. К. е ангажирала гласни доказателства /показанията на св.И./, въз основа на които е прието за установено, че съделителката не притежава друго жилище, поради което следва да се приеме, че крайният извод на съда за доказаност на тази предпоставка при липса на оспорване от страна на другия съделител съответства на практиката на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали правата за извършване на определено процесуално действие се преклудират при липса на указания от съда в тази насока. В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че указания за необходимостта от доказване на определени факти и обстоятелства се дават само при наличие на твърдения за тяхното осъществяване /решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., ІІІ г.о.;решение № 700 от 6.12.2010 г.по гр.д.№ 304/2010 г.,ІІІ г.о; решение №147/08.05.2014г. по гр.д.№5659/2013г., ІV ГО на ВКС/.
Становището на въззивния съд досежно разноските, които се присъждат в делбеното производство, съответства на практиката на ВКС, вкл. определение №167/14.06.2016г. по ч.гр.д.№1727/2016г., Първо ГО на ВКС; определение №335/01.07.2015г. по ч.гр.д.№2020/2015г., I ГО на ВКС; определение №685/23.10.2015г. по ч.гр.д.№4028/2015г. на Четвърто ГО на ВКС, в които е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, като разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства, за вписване на исковата молба и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки и възлагане.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №4521/22.06.2017г. по в.гр.д.№754/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-в състав.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. К. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: