4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
Гр.София, 20.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3519 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. М., [населено място] срещу определение № 1846/21.07.14г., постановено по ч.гр.д.№ 2743/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6567/20.05.14г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по т.д.№ 6304/13г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск за отмяна на решенията на общото събрание на [фирма] от 17.07.13г. е недопустим. Изложени са съображения, че правно-организационната форма на дружеството е еднолично акционерно дружество от 19.05.12г. и съответно, че ищецът към 17.07.13г. не е имал качеството на акционер, както и липсвали данни притежаваните от него безналични акции да са регистрирани в Централен депозитар и посоченият придобивен способ да е произвел действие съгласно чл.127, ал.1 ЗППЦК. Прието е и, че представеният протокол с атакуваните решения е с дата 14.07.13г., а исковата молба е постъпила в съда на 17.10.13г. и следователно искът е предявен след изтичане на срока по чл.74, ал.2 ТЗ.
Частният жалбоподател поставя правни въпроси за това дали спорът относно качеството на акционер на ищеца е от значение за решаване на делото по същество или по допустимостта на иска; по какъв начин съдът датира представените по делото доказателства и допустимо ли е потвърждаването на определение за прекратяване с различни аргументи от тези на първоинстанционния съд.
По първия и втория поставени въпроси частният жалбоподател се позовава на определение № 832/03.12.13г. по ч.т.д.№ 4138/13г. на ІІ т.о. на ВКС, в което даденото разрешение по реда на чл.274, ал.3 ГПК е в смисъл, че съгласно чл. 130 от ГПК съдът може да прекрати производството по делото, когато при проверка на исковата молба констатира, че искът е недопустим, освен ако преценката за допустимост зависи от установяване на твърдените в молбата факти – на базата на ангажирани по делото доказателства при оспорването им от ответника. По конкретния казус е прието, че ищецът по иска по чл.74 ТЗ е посочил в исковата молба датите на Общите събрания на дружеството, чиито решения се атакуват, и тези дати, съдържащи се в представените протоколи, не са били оспорени от ответника, поради което е искът е счетен за недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Съгласно решение № 204/06.06.12г. по т.д.№ 898/10г. на ІІ т.о. на ВКС преценката за допустимост на иска по чл.74 ТЗ следва да се извърши единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на провеждане на Общото събрание, чиито решения се атакуват, с оглед на установения преклузивен срок.
В случая ищецът по иска твърди, че притежава качеството акционер в ответното дружество от 20.07.2011г. и иска отмяна на решения на общото събрание от 17.07.2013г., поради което обжалваното въззивно определение не съответства на цитираната практика на ВКС, поради което частната касационна жалба следва да се разгледа по същество.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска, доколкото твърденията са за съществуване на качеството му на акционер от посочен момент и на основание, описано в молбата. Моментът на придобиване на това качество предхожда по време момента на вземане на атакуваните решения, поради което преценката за допустимост на иска на това основание по чл.130 ГПК следва да се извърши само на база на въведените в молбата твърдения от страната. С оглед спазването на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ е посочена и датата на провеждане на събранието – 17.07.13г., която съпоставена с датата на предявяване на иска – 17.10.13г., налага извод за спазване на срока. В исковата молба се твърди, че е приложено решение на ОС от 17.07.13г., каквото не е представено, като съдът не би могъл да приеме, без съответно твърдение или уточнение от ищеца, че се атакуват решенията по приложения протокол – от проведено заседание на Съвета на директорите на [фирма] с нечетлива дата, още повече че в исковата молба не са изброени решенията, чиято отмяна се иска, за да се съпоставят с взетите по представения протокол решения. Направеният извод за липса на качеството акционер на ищеца предвид правно – организационната форма на ответното дружество като еднолично акционерно дружество е на база на вписвания в Търговския регистър, последващи по време момента на придобиване на акциите според твърденията на ищеца. Посоченото обстоятелство /промяна в право-организационната форма на дружеството/ би било от значение за легитимацията на ищеца, но при направено възражение от ответното дружество и след събиране и обсъждане на доказателства за настъпилите промени. Въпросът за регистрацията на акциите в Централния депозитар и преобразуването на безналичните акции в налични, също според твърденията в исковата молба, следва да се разгледат след събиране на доказателства за посочените обстоятелства. В този смисъл въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на иска без заявени възражения от ответника и без събиране на доказателства за относимите към правната легитимация на ищеца факти.
По тези съображения въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определения за прекратяване на производството по делото са неправилни и следва да се отменят, като делото се върне на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия. След преценка на редовността на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника, с оглед на направените възражения съдът следва да разпредели и доказателствената тежест включително и досежно легитимацията на ищеца по иска и за спазването на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1846/21.07.14г., постановено по ч.гр.д.№ 2743/14г. от Софийския апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 6567/20.05.14г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по т.д.№ 6304/13г.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.