О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
[населено място], 25.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2127 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2615 от 28.07.2016г. по гр.д. № 5309/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение от 28.03.2016г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че върху присъденото на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция, се дължи и ДДС. Поддържа, че когато адвокатът оказва безплатна адвокатска услуга на клиента си, какъвто е случаят по чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата, липсва изискването за възмездност на поначало облагаемата услуга, която предоставя адвокатът. Поради това прави искане адвокатското възнаграждение да се намали до минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Ответниците В. В. М. и М. В. М., представлявани от адвокат К., оспорват частната жалба. Излагат доводи,че при оказване на безплатна правна помощ това дали доставката е възмездна или безвъзмездна зависи от изхода на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В настоящия случай на ищците – ответници по частната жалба, е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото във въззивното производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 от ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случай, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че при предоставяне на безплатна адвокатска помощ не е налице облагаема възмездна доставка по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДДС. Предоставената услуга става възмездна, в момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв., съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС.
Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2615 от 28.07.2016г. по гр.д. №5309/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.