О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
Гр. София, 25.01.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1843/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 555 от 09.03.2017 г. по т.д.№ 6287/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 27.10.2016 г. на Софийски градски съд по т.д. № 1452/2016 г. за осъждане на Столична община да заплати на [фирма] сумата 30 165.05 лв., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.372 ал.1 ТЗ, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор № РД-56-1074 от 24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници за предоставена транспортна услуга през м. февруари 2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.02.2016 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 8 999.93 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 21.03.2013 год. до 25.02.2016 год.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с приетото от въззивната инстанция, че актуализацията на цената на превоза настъпва автоматично, с оглед клаузата на чл.5 ал.3 от договора, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение. Твърдят се и допуснати нарушения на чл.20 ЗЗД и на чл.63 ЗЗД. По подробно изложени съображения се претендира пълна или частична отмяна на въззивното решение, с присъждане на разноските по делото.
С изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие с влезли в сила решения по т.д. № 434/2014 г. и по т.д. № 3367/2013 г. по описа на САС по идентични казуси.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване с доводи, че касаторът не е формулирал процесуалноправен или материално-правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Изразява и становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд, след като е обсъдил всички доводи и възражения на страните в това производство, е приел следното: Според спорната клауза на чл.5 ал.3 т.1 от сключения на 24.10.2007 г. договор за изпълнение на обществен превоз на пътници, цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Клаузата обективира ясно и недвусмислено изразената воля на страните за автоматична ежегодна промяна на възнаграждението на изпълнителя с официално обявения от НСИ индекс на инфлацията за предходната календарна година. Следователно, възнаграждението е определяемо въз основа на установен отнапред от страните достоверен и обективен критерий; не се касае за изменение на договора, за да се сключва допълнително споразумение по чл.43 от същия; няма място за тълкуване, а само за изпълнение на договорката относно цената.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на решението до касационна проверка.
Основателни са възраженията на ответника по касация, че по делото липсва надлежно формулиран правен въпрос, по който ВКС да се произнесе по реда на чл.290 ГПК. Според касатора, „материалноправният въпрос, на който е даден положителен отговор от САС е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от договора е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация”, като този въпрос е решен в противоречие с влезли в сила решения на САС по идентични казуси. Така поставеният въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Преценката на съда по него произтича от конкретните факти по делото, респективно – от съдържанието на конкретния договор, поради което той е изцяло относим към правилността на изводите на въззивния съд по спорното материално право. За липса на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК, каквито всъщност са наведените в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, са и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. т.1. Независимо от горното следва да се отбележи, че касаторът не обосновава и поддържаното противоречие с казуална практика, като допълнително основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /в редакция към момента на подаване на касационната жалба/. Сочените от него влезли в сила въззивни решения имат различен предмет – цената за пробег през първата година на изпълнение на идентични договори, поради което съдилищата са приели, че клаузата на чл.5 ал.3 т.1 за индексиране на определената първоначална цена в тези случаи е неприложима.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 704.94 лв., представляващи надлежно уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 555 от 09.03.2017 г. по т.д.№ 6287/2016 г. на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 704.94 /седемстотин и четири и 0.94/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: