О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 14.01.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 902 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. против решение № 2958/14.12.2018г. по в.гр.д. № 3745/2018г. на САС, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1666/16.03.2018 г. по гр.д.№ 883/2016 г. на СГС, поправено с решение № 2999/19.12.2018г. по същото дело, е отхвърлен искът по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от касаторката против ЗД „Бул Инс”АД за сумата над 220 000 лв. до 400 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 18.06.2015 г. ведно със законната лихва, считано от 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“АД оспрова основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо касаторката по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установено е било извършването на ПТП на 18.06.2015г. от водача на л.а. „Опел Корса” /със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника/, поради виновни действия на самия водач. Според решаващия състав спорът се концентрира единствено върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Останалите факти и обстоятелства не се били оспорвани от страните предвид въззивните им жалби. Като е обсъдил заключенията на двете СМЕ САС е съобразил, че в резултат на процесното ПТП касаторката е получила тежка черепно-мозъчна травма със следните компоненти: Контузия на мозъка с контузионно-кръвоизливни огнища в мозъчното вещество двустранно челно и слепоочно с превес вляво; Фрактура на свода на черепа в челно-теменната област вдясно; Общ кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; Вътремозъчен хематом в левия слепоочен дял с размери до 60 х 40 мм., с околовръстен оток и обемно действие; Дифузен мозъчен оток на лявата голямомозъчна хемисфера; Контузия с оток и подкожен хематом в дясна челна област на главата. Черепномозъчната травма при пострадалата е протекла с помрачено съзнание в първите часове и дни и е утежнена с развитие на вътремозъчен кръвоизлив в левия слепоочен дял на главния мозък с обемно действие, предизвикал задълбочаване на общомозъчната симптоматика, двигателна слабост на десните крайници, говорни нарушения. Това състояние е наложило извършване на спешна, висококвалифицирана и животоспасяваща оперативна интервенция, което определя медико-биологичната характеристика на травмата като „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. В острия период на травмата било проведено 4-дневно болнично лечение. Поради влошаване на състоянието и КТ данни за нарастване на контузионно-кръвоизливното огнище в лявата слепоочна област пострадалата била преведена за оперативно лечение в Неврохирургично отделение при „УМБАЛ Софиямед“. Операцията била извършена на 22.06.2015 г. – левостранна остеопластична челно-слепоочна краниотомия. Следоперативно касаторката е била настанена в реанимация, на апаратна вентилация и медикаментозна кома. На 25.06.2015 г. вече била в съзнание, на спонтанно дишане, със стабилна хемодинамика. Била е раздвижена до самостоятелна походка в стаята. Провеждала е системно медикаментозно лечение. Възстановителният период при черепномозъчни травми с характер на процесната, според СМЕ продължава 2-3 и повече години и преминавал през определени в патоморфологичен и патофизиологичен аспект периоди. СМЕ е установила, че към момента на извършения личен преглед при пострадалата е налице клинична картина на тежка постравменаенцефалопатия с когнитивни, двигателни и координационни нарушения. След извършен личен преглед на касаторката специалистът неврохирург е заключил, че състоянието й се характеризира с клинична картина на тежка постравмена енцефалопатия с когнитивни, двигателни, координационни, и говорни нарушения, пълна липса на обоняние, централен отоневрологичен синдром след ЧМТ с мозъчна контузия. Самообслужването и самостоятелната походка били възможни, но силно затруднени. Касаторката е с определени от ТЕЛК 96% трайно намалена неработоспособност без чужда помощ. Прогнозата на СМЕ за пълното възстановяване на пострадалата е песимистична с оглед тежестта на първоначалната травма, състоянието на пострадалата към момента на личния й преглед от вещото лице и резултатите от извършените образни изследвания на главен мозък. При прегледа на освидетелстваната се е установило увредено общо състояние. Стабилни жизнено важни функции – сърдечносъдова дейност и дишане, артериално налягане в норма и ритмична сърдечна дейност. Остатъчен постоперативен черепен дефект в ляво темпоропариетално с нормално напрегната кожна покривка. Пълна ретроградна амнезия за процесното ПТП и частична антероградна амнезия за предишния й жизнен период. Ориентирана за самоличност, място и време. Липсващо обоняние /аносмия/. Мускулна сила – снижена двустранно, повече в десните крайници. Походка – звездовидна. За уточняване на висшите корови функции, към повторната СМЕ е представена в Софийски градски съд и консултация на клиничен психолог. СМЕ съдържа данни за моторна афазия, продуцирането на спонтанна реч е затруднено, бедно, накъсано от паузи, което от своя страна води до нефлуентен говор, орална апраксия – нарушен контрол на мускулите свързани с артикулационния апарат, от което речта става забавена, експлозивна и насечена. Наблюдавали се вариации в силата на говора, тремор на гласа, атаксия на почерка – мегалография, думите биват изкривени и уголемени, статична и локомоторна атаксия която се засилва при затворени очи, дисметрия. Наблюдавало се затруднено извършване на по – специфични двигателни дейности като например хранене, писане или закопчаване на дреха. Задържане и ригидност при протичане на психичните процеси. Промени в личностовата сфера с депресивно-невротични нагласи, безперспективност, социална дезадаптация стигаща до самоизолация, снижена социална потентност.
Въззивният съд е обсъдил събраните чрез разпита на майка на касаторката гласни доказателства. Свидетелката е установила, че пострадалата е работила като учителка в училище, като след удара и след преживяното нищо не било останало от старите й способности. Трудно възприемала по – сложен текст. Четяла по-леки четива – приказки. Сама се хранела, някои лесни рецепти изпълнявала, за повечето питала. Можела засега да ходи сама до тоалетната. Доста време била неподвижна с памперси, подлога. От скоро излизала пред блока, движенията й са затруднени, силно куцала и не можела да си координира добре движенията. Въз основа на този доказателствен анализ САС е заключил, че съгласно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по „справедливост”, като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда (например: при телесните увреждания – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.). В тази връзка съдът е съобразил и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП – като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП. Счел е, че от процесното ПТП касаторката е получила различни увреждания, като при преценката по чл. 52 ЗЗД следва да се вземе предвид най-вече мозъчната травма и настъпилата в резултат на това енцефалопатия, довела до когнитивни, двигателни и координационни смущения, които качествено са променили и влошили начина на живот на касаторката. Обезщетение от 324 000 лв., дадено от СГС, е преценено като необичайно високо. Като е отчел изложените по-горе факти и обстоятелства досежно характера и степента на причинените увреждания, като е съобразил също така възрастта на ищцата /49 год./, продължителността на търпените болки и страдания, както и обстоятелството, че основният болестен процес все още не е приключил /така на л. 124 от първоинстанционното дело/ съставът на САС е намерил, че справедливият размер на обезщетението за случая възлиза на сумата от 220 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя следния материалноправен въпрос: относно начина и критериите на определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт /ПТП/ неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност”. Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че правният въпрос е разрешен от САС в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение № 197/31.01.2017г. по т.д. № 2250/2015г. на ВКС, II т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставеният въпрос е намерил своето разрешение, в който смисъл той е обусловил волята на съда за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимото от застрахователя обезщетение. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като практиката (ППВС № 4/1968г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. и цитираните от касаторката решения по чл.290 ГПК) в случаите на телесни увреждания се е ориентирала към критерии за вида и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. „Справедливо” по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, посени от увреденото лице и тяхната продължителност и интензитет, но и на всички онези неудобства, емоционални и психологически сътресения, които съпътстват същите. От значение са също възрастта на увреденото лице, неговото обществено положение, прогнозите за отзвучаване на получените травматични увреждания, както и факторите, детерминиращи общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, един от които е и икономическото състояние в страната към момента на непозволеното увреждане, обективен ориентир за което са нивата на застрахователно покритие.
Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. По конкретното дело въззивната инстанция е съобразила всяко едно от изброените в касационната жалба обстоятелства: вида и интензитета на преживените болки и страдания съгласно подробното изложение на заключенията по двете експертизи и показанията на свидетелката; възрастта на пострадалата и нейното обществено положение – 49г., учителка; социално – икономическите условия в страната към датата на деликта, ориентир за които са лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; отражението на произшествието върху живота на касаторката. Следователно с оглед прилагането на чл.52 ЗЗД съставът на САС е отчел всички релевантни за спора критерии.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2958/14.12.2018г. по в.гр.д. № 3745/2018г. на САС, ГО, 7 състав в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: