2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№41
С., 01.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 13 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.С. М. против разпореждане № 10475 от 14.11.2011 г. по гр.д. № 1091/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 35898 от 11.11.2011 г. против решение № 1138 от 10.10.2011 г. на М. С. М..
Ответниците по частната жалба Д. С. Д. и Б. Д. Т. не са изразили становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови атакуваното разпореждане Варненския окръжен съд е изложил съображения, че предмет на делото е ревандикационен иск за * кв.м. от УПИ *, целия с площ от * кв.м. Данъчната оценка на имота е 5716.60 лв., а цената на иска за процесните * кв.м. е 190.19 лв., в който размер е посочена от ищеца в молбата му на лист 30 от делото на В., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
В исковата молба ищецът е посочил цена на иска от 4944 лв. В производство по отстраняване нередовностите на исковата молба е представена данъчна оценка в размер на 5716.60 лв., а данъчната оценка на правата на ищеца от * ид.ч. е 3811.10 лв. С молба от 30.03.2010 г. /лист 30 от първоинстанционното дело/ ищецът е уточнил, че цената на иска за спорните * кв.м. е 190 лв., а с друга молба от 30.03.2010 г. /лист 31 от първоинстанционното дело/ – че цената на иска е посочената в исковата молба сума от 4944 лв.
Цената на иск за собственост се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исковата защита, а ако няма такава от пазарната му стойност. Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в който случай определението на съда за определяне цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете, касаещи цената на иска. В случая в срока по чл.70 ГПК е удостоверена, чрез представяне на данъчна оценка цена на иска, която е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер от 5000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му.
Без значение е, че при постановяване на въззивното решение съдът е отразил в него, че същото подлежи на касационно обжалване в какъвто смисъл е и един от доводите в частната жалба. Изявлението на съда относно възможността за касационно обжалване отразява констатацията му относно цената на иска, не попада под забраната на чл.246 ГПК и може да бъде поправено от същия съд при наличие на пропуск или грешка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10475 от 14.11.2011 г. по гр.д. № 1091/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: