О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София 13.01.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №1557/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. с. д. в частна полза „С” гр. П., подадена от пълномощника адв. М, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 09.07.2009г. по в.гр.д. № 1174/2009г. с което е оставено в сила решение № 162 от 26.01.2009г. по гр.д. № 4083/2007г. на Пловдивския районен съд, 13 гр. с-в, с което е обявено за нищожно саморъчно завещание от 29.09.2006г., с което А. В. К. се е разпоредила с цялото си имущество в полза на Ф. с. д. в частна полза „С”.
Ответникът по жалбата О. П. в представеното писмено становище моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд не е възприел доводите на ответника Ф. с. д. в частна полза „С” за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Приел е, че когато няма лица, които могат да наследяват, движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите стават собственост на общината, на чиято територия се намират – чл. 11, ал. 1 ЗН. О. П. има правен интерес от предявяване на иска, тъй като съгласно чл. 13, ал. 2 ЗОбС владее и управлява безстопанствени имоти на своята територия. За да уважи иска за обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 29.09.2006г., с което А. В. К. се е разпоредила с цялото си имущество в полза на Ф. с. д. в частна полза „С”, въззивният съд е приел, че фондацията не е доказала завещанието да е изпълнено от завещателката. Въз основа на изслушани по делото експертизи съдът е приел, че завещанието не е написано и подписано от лицето, изпълнило представеното от общината заявление за издаване на лична карта, което се подава лично. Саморъчното завещание, което не е изцяло написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него, е нищожно съгласно чл. 42, б. „б”, предл. 2 във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Ф. с. д. в частна полза „С” се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска, който според нея е решен в противоречие с практика на ВКС. Прилага съдебни решения на ВКС, с които е изразено становище за необходимостта от наличие на правен интерес за предявяване на установителен иск по чл. 97 ГПК /отм./. Счита, че следва да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, а. 1, т. 3 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес в случай, в който от самото уважаване на иска няма да възникнат права за ищеца, а по-скоро биха се създали предпоставки за последния да започне да провокира друго производство, от което евентуално би почерпил някакви права.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се констатира противоречиво решаване на поставения от касатора въпрос. Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за предявяване на всички искове, включително и на установителните искове, за които това изрично е предвидено в чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Ищецът О. П. в исковата молба е обосновал наличието на правен интерес от предявения иск за прогласяване нищожност на завещанието, като се позовава на чл. 11 ЗН – на собственически права върху имота, за което прилага акт за частна общинска собственост. Въззивният съд е приел, че дори и да са живи възходящи роднини на наследодателката – братя и сестри на починалите й родители, за които данните от 1965г. са за местоживеене в СССР, то общината има интерес от предявяване на иска и като управител на безстопанствените имоти на своята територия. Въпросът за необходимостта от наличие на правен интерес е решен от съда в съответствие с практиката на съдилищата. Не е налице противоречие на въззивното решение с решение № 1226/2008г. на ВКС ІІ г.о., тъй като фактическата обстановка по двете дела е различна. С решението на ВКС е прието, че възможността за възстановяване на владение по административния ред, предвиден в чл. 65 ЗОбС, не може да обоснове правен интерес от провеждане на иска. В случая правният интерес е обоснован на първо място с липсата на данни за живи наследници по закон на завещателката.
Не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се констатира противоречиво тълкуване на закона, нито се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 09.07.2009г. по в.гр.д. № 1174/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: