О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
[населено място], 21.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 314 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е от А. П. Д. частна жалба вх. № 56 475 от 06.07.2010г. срещу определение № ІІІ-217 от 24.06.2010г. на Б. окръжен съд по ч.гр.д. № 465/2009г., с което е върната частната й жалба вх.№ 50778 от 21.01.2010г. против определение №10 от 08.01.201г., с което е върната предходна частна жалба против разпореждане на Б. окръжен съд. В жалбата, наречена „молба”, А. Д. излага още веднъж своето недоволство от действията на ОСЗ[населено място], с които е допусната грешка при издаване на решения по възстановяване на собствеността. Счита, че не следва да внася държавна такса в размер на 15 лв. на основание § 16 ПЗР ЗСПЗЗ, според който производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал.4.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
А. П. Д. е сезирала Б. районен съд с молба от 06.04.2009г., в която се иска доказване на правото върху 5 дка, за които в Протокол № 10151Г/02.07.1996г., издаден от ПК -[населено място] се казва, че са в ЗЗП”Б.”, а това не е истина. След няколкократно изискване за уточнение на претенцията и на вида на търсената защита съдът е прекратил производството с определение от 02.07.2009г., като е приел, че не е ясно с какво е сезиран – с жалба срещу решение на бившата П. комисия или с искова молба, която пък не отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК. Определението е потвърдено от Б. окръжен съд с определение от 01.10.2009г. по ч. гр.д. № 465/2009г. Следва подадена частна касационна жалба от А. Д., която е върната от съда с разпореждане от 02.11.2009г. поради неотстраняване на нередовности. Подадената срещу това разпореждане частна жалба също е върната с ново разпореждане на съда от 08.01.2010г. Следва нова частна жалба вх.№ 50 778 от 21.01.2010г., която съдът е оставил без движение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. и е уведомил жалбаподателката на 09.02.2010г. Тъй като с молба от 12.02.2010г. жалбоподателката е заявила, че няма да внесе държавна такса на основание §16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то съдът е изпратил делото на ВКС. С определение № 289 от 16.06.2010г. по ч.гр.д. № 92/2010г. състав на ВКС, І г.о. е приел, че е в компетенциите на въззивния съд да произнесе по редовността на частната жалба и евентуално да я върне, поради което делото е върнато на Б. окръжен съд. Последният с обжалваното определение от 24.06.2010г. е приел, че частната жалбоподателка не е изпълнила дадените указания по внасяне на държавна такса, а такава е дължима на общо основание, тъй като ищцата не е уточнила, че предявения иск е по ЗСПЗЗ. По тези съображения частната жалба вх. № 50778/21.01.201г. е върната.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Дадените указания за внасяне на държавна такса по частната жалба са правилни. Вярно е, че съгласно §16 от ПЗР на ЗСПЗЗ производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл.14, ал.4, но в случая не може да се установи, че предявената от ищцата молба касае производство по ЗСПЗЗ. Именно в тази насока са давани указания на ищцата да уточни вида на търсената защита и характера на предявената претенция, които не са изпълнени и са довели до връщане на исковата молба. Поради това, след като не е ясно какъв иск е предявен, ищцата не може да се ползва от привилегията на §16 ПЗР на ЗСПЗЗ и дължи държавна такса по частната жалба.
При горните изводи частната жалба вх.№ 50778/21.01.201г. е върната с основание и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № ІІІ-217 от 24.06.2010г. постановено от Б. окръжен съд, гражданско отделение по ч.гр.д. № 465/2009г., с което е върната подадената от А. П. Д. от [населено място] частна жалба вх. № 50 778/21.01.2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: