О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 03.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 545 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 125 от 31.10.2017 година по гр.д. № 170/2017 година на Кърджалийски окръжен съд упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. А. А. е предоставено на майката Д. Б. А. по реда на чл. 59, ал. 2 СК и е определен режим на лични отношения между детето и бащата А. П. А., който да го вижда или да го взема при себе си всеки първи и трети петък от месеца от 18 часа до 18 часа в неделя, както и един месец през годината през време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. В решението е прието за установено, че страните са родители на детето А., родено на 02.08.2009 г. Бракът между родителите е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 13/2017 г. на Момчилградски районен съд. Бащата работи като шофьор на линейка в ЦСМП, [населено място]; разполага с предоставено от родителите му жилище, в което има всички необходими условия за отглеждане на детето; дава от пет до шест пъти в месеца нощни дежурства, през което време за детето се грижат родителите му, живеещи постоянно в [населено място], Кърджалийска област. Майката работи като „старши експерт” в Общинска служба по земеделие [населено място]; живее в същия град в апартамент под наем, разполагащ с всички битови условия с обособена стая за детето, като при нужда е подпомагана в отглеждането му от родителите си и сестра си. Детето има силна емоционална връзка с двамата си родители, които са грижовни, всеотдайни, с висок родителски капацитет. При така установените факти съдът е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, при която детето живее след постановяване на първоинстанционното решение. Приел е, че така ще бъде затвърдено създаденото от самите родители фактическо положение, с което ще се внесе сигурност и стабилност в емоционалния свят на детето, тъй като няма да бъдат променени ежедневните му занимания и навици и приятелската му среда. Приел е, че родителите не създават пречки за пълноценното общуване на детето с всеки от тях, а с оглед установяването и на постоянен ред за контакти с бащата, с когото детето също се чувства щастливо и в добро емоционално състояние е определил режим на лични отношения два пъти месечно от петък до неделя вечер и един месец през годината, по време несъвпадащо с годишния отпуск на майката.
Касационна жалба против решението на Кърджалийски окръжен съд е постъпила от А. П. А.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и с Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, както и с практиката на Върховния касационен съд при разрешаване на въпросите следва ли въззивния съд да обсъди всички обстоятелствата от значение за преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права над малолетното дете; да обсъди всеки от водещите критерии поотделно, определяйки най-добрия интерес на детето в съответствие с §1, т. 5 ДР ЗЗакрД вр. с чл. 59, ал.4 СК, както и да изложи мотиви защо дава приоритет по отношение на родителските права на един от родителите. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпроса рефлектира ли промяната на обичайната среда на детето върху емоционалното му състояние и ако тази промяна би могла да предизвика в него стрес, то това в негов интерес ли е. Изложени са твърдения, че след постановяване на въззивното решение майката е заминала за чужбина, оставяйки детето на грижите на бащата; че понастоящем майката работи в чужбина, без да е известно какъв е реализираният от нея доход. Приложени са решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр.д. № 6073/2013 г. ІV г.о. ВКС; решение № 712 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 81/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4984/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 624 от 12.11.2010 г. по гр.д. № 1204/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 936 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 1868/2014 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба Д. Б. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В отговора на касционната жалба са въведени твърдения, че майката се е завърнала в страната на 15.12.2017 г. и е продължила да се грижи лично за детето; че е заминала за чужбина за около месец със знанието и съгласието на бащата, който е поел грижите за времето на отсъствието и. Претендират се съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът следва ли въззивният съд да обсъди всички обстоятелствата от значение за преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права над малолетното дете е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. с приложените към касационната жалба съдебни актове. Формираните от въззивния съд изводи по въпроса при кого от родителите да живее малолетното дете са съобразени с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК – съдът не е отдал значение на отделни факти, а е разгледал съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, като в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12. 2013 г. ОСГТК ВКС е извършил преценка на всички обстоятелства, без да се ограничава от изложените във въззивната жалба оплаквания. Обсъдил е фактите, установяващи, че и двамата родители притежават качества за отглеждане и възпитание на детето; че и двамата разполагат с добри условия за отглеждането му, както и с възможност да бъдат подпомагани от своите близки. Отчел е, че емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите няма да бъде поставена на изпитание предвид установените между родителите отношения да не създават пречки за пълноценното му общуване с всеки от тях; че връзката между детето и бащата ще остане съхранена чрез пребиваването му в дома на този родител през времето за лични контакти, както и че в най-голям интерес на детето е да се запази създаденото фактическо положение, при което детето живее при майката, контактува пълноценно с баща си и е видимо щастливо и в добро емоционално състояние и с двамата родители. Съобразил е, че запазването на фактическото положение не би променило ежедневието на детето, заниманията му и приятелската му среда, което ще внесе сигурност и стабилност в живота му, т.е. ценени са всички обстоятелства, определящи най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т. 5 ДР ЗЗакрД.
Предвид изложеното, не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът рефлектира ли промяната на обичайната среда на детето върху емоционалното му състояние и ако тази промяна би могла да предизвика в него стрес, то това в негов интерес ли е. Произнасяйки се относно упражняването на родителските права, съдът е изхождал именно от обстоятелството, че в интерес на детето е да не променя отново обичайната си среда; че в месеците преди постановяване на решението детето живее при майката, където е спокойно и в емоционален баланс както поради обкръжаващата го среда, така и поради възможността да контактува често с баща си, без да се променя ежедневието му.
Въведените с касационната жалба твърдения, че след постановяване на въззивното решение детето се отглежда в дома на бащата поради заминаване на майката в чужбина и в отговора на жалбата, че това е извършено със съгласие на двамата родители, поради отсъствието на майката в продължение на месец, не могат да бъдат обсъждани в настоящата съдебна инстанция, нито за тези твърдения да се събират доказателства. Независимо от това, дори и при доказването им, тези твърдения не сочат на обстоятелства, даващи основания за промяна на режима на упражняване на родителските права – краткотрайното отсъствие на един от родителите не е основание за промяна на режима, още повече, когато в този период детето е предоставено доброволно на грижите на другия родител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 87, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващо изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 22.01.2018 г. с адвокат Е. Н. от Кърджалийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 31.10.2017 година по гр.д. № 170/2017 година на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. П. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Б. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: